Краят на света

Вече съвсем категорично беше обявено, че идва краят на света, но никой не знаеше как точно ще протече той. Затова именно цареше напрежение и някои хора се държаха по-нервно от обичайното. Случваше се примерно някой благоприличен шейсетгодишен господин да разлее няколко капки от сутрешното си кафе, без да иска, и вместо да се усмихне радушно – да изтърси полугласно такава груба и противна ругатня, че чак на кученцето, стоящо в ъгъла на кафенето, да му настръхнат ушите пискюли. Понякога децата заставаха умълчани и без причина спираха играта си и стояха загледани в празното пространство, а родителите им усещаха мъчително стягане в сърцата си при тая странна и тъжна гледка. Да, доста неприятно и нервно стана. Един ден, може би беше вторник, когато се събуди, пощальонът М. погледна навън. Леглото му беше до прозореца и той всяка сутрин правеше така - само надигаше глава и поглеждаше навън към черешовото дърво в двора. Сега беше есен и дървото беше жълто и червено. М. се загледа над...

Прочети цялата новина

Свързани новини: