Сексът, градът и кухнята

Минавам през онова особено състояние на духа, в което се чувствам изгубена, нямам способността да оценя това, което имам и не зная как и накъде да продължа. Получавам дежавю за сетен път. При мен времето се дели на двугодишни периоди, в които се озовавам на кръстопът в мъгла. Имам нещо и искам да направя повече от него, но не ми стигат сили. Безумно е да твърдя, че и време не стига. Това наистина не е оправдание. Близките ми, винаги са твърдели, че съм силна личност и мога да се оправя във всякакви ситуации. Или може би така са ми го втълпили, че аз мога – не мога, оправям се.  Не съм сигурна, че сега имам силите да опровергая твърденията им. Или ако ги имам, то на каква цена?

Ограничих социалните си контакти до минимум, за да мога да се отдам напълно на това, което правя, на идеите си и разработките и разбира се малко време за почивка, в която искам да остана сама и да се презаредя. В сън и тишина. Много лошо решение! Това не ми помогна, напротив. Сънувам кошмари всяка нощ. Отдели ме от ежедневието, от навиците и от нездравото говорене за храна с приятели. Отдели ме дори от собствения стил на обличане, с мисълта, че трябва да се движа бързо и да съм с удобни дрехи и обувки. Отдели ме от ежеседмичните срещи с приятели, от забавленията, от спонтанните лудории. Виждам се отстрани като едно бездействащо лице и това никак, ама никак не ми харесва. Може би не толкова бездействащо, колкото незавършено. Динамиката е в моята природа, а цената съм си самата аз.

Емоционалната ми натура ме въвлича в тези мисли и което е по-лошото – аз винаги осъзнавам проблема си, но не винаги мога да направя нещо по него. Не и сама. Ето затова връзката с хора е много важна. И не, нямам предвид социалните мрежи. Започнах да ги ненавиждам. Имам предвид личния контакт, прегръдката, усмивката, която мога да видя или която аз мога да дам.

Затова градът е важен. По-точно връзката с него. Наскоро ме изведоха (да, звучи като куче на каишка), в среднощна София и определено ми хареса, но се почуствах странно. Странно, че това всъщност ми липсва. Да се забавлявам, да се опусна и да не мисля за утре. Пак получавам дежавю.

И сексът е важен, още повече с партньор от 13 години. Той знае кое е най-добро за мен, а аз го искам. Знае как да ме усмири, но знае и как да ме предизвика. Знае, че хобито и работата ми са на пиедестал, но знае, че въпреки това го обичам и без него не бих била завършена. Майка ми веднъж ми каза : „Това е синхрон.“ Любовта е синхрон. Позволих си да я цитирам в поста „Любов през есента“.

Самоизолацията за мен не е добра идея, особено, когато не съм готова за нея. А аз не съм. Поне това разбрах. И започнах отначало. Аз съм кулинарен ентусиаст, които има намерение да се развива.

Най-доброто, което можеше да ми се случи в този момент е срещата с хора. И дегустацията на умело приготвена храна с добре съчетани вина. Това се осъществи на второто издание на Divino.Taste, а майсторският клас, който посетих беше „Идейни комбинации: тапас и вино“. Храната беше приготвена от шеф Димо Димов, а лекцията изнесе Ефросия Благоева. Искам още такива! И каква радост – до мен седна Яна Петкова. Искам още да си говоря с нея, обаче да се отпусна. Искам да мога да разбера по-добре виното, а за това всички знаем, че е нужно опитване, опитване и опитване. Нужно е и малко повече дисциплина и отдаденост, които признавам, че напоследък ми липсват. Но при мен почти всичко се осъществява до създаването на цел. Нещо като фикс идея. Така че, по-добре ще бъде на не мрънкам, а да се вживея в „удоволствията на небцето“ и да им се отдам напълно. Наравно със срещите с приятели и партньори. Наравно със социалния живот и работата. Наравно с поддържането на този блог, експериментите, откриването на нови вкусове и удоволствието от това да бъда жива и непринудена във всяко едно отношение. Думичката тук би трябвало да бъде баланс. Завършвам тези редове със сълзи на очите и смятам, че все пак ще намеря сили да бъда себе си и да правя всичко, което искам и което ми доставя радост.

Иначе съм добре. Просто ми трябва малко време.

Сексът, градът и кухнята е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина

Свързани новини: