Нееротично за "Еротични спомени"

Когато започнеш “Еротични спомени”, усещаш лекота и удоволствие, мотивация да не прекъсваш забавлението си. “Вървиш” по страниците и всяка разказана история е наситена с кинематографизъм, изпипаност, чувствителност. Четеш и не се обръщаш, не търсиш кръстопът, за да се отклониш за почивка. Не ти доскучава. Продължаваш, защото си доволен и прелюбопитен какво се случва. Нетърпелив си да видиш какво ти е приготвил авторът. Пътят е подреден до най-дребния детайл. Изненадващ!

Златко Ангелов надниква и не се бои да ни представи сексуалността не като един физически акт – израз на човешкото привличане, върха на играта между мъжа и жената, а като секса сливане, отиването над страстта и първосигналното. Отдаваш тялото, но и усещанията, мислите, търсиш споделеност на цялата гама от чувства. Разкрива ни се еротиката не като докосване до кожата на партньора и топлина, но като желание да дадеш повече, отколкото ще получиш. Любовта е споделяне, свобода, опит да не забравяш другия. Нали често игнорираме човека до нас, отдадени и вглъбени в кладенеца на преживяванията си. Златко ни припомня деликатно, че двойката е сбор от теб и другия. Две същества – допълват се, но понякога и се отблъскват. Любовта в новелите му е красива, изплъзваща се, рядко възможна, но бива и реалност. Любовта е земна, но и за мигове те запраща на височини.

Пет сюжета, които те предизвикват да оставиш себе си на заден план, да забодеш егото си с карфичка (леко, с минимална болка!) и да погледнеш извън собствения си душевен мир. Когато търсиш и харесваш друг човек, щом си на разстояние, едно произнесено признание, че си влюбен и обичаш... Това е, защото се виждаш както искаш в огледалото на отсрещните очи, защото превъзхождаш него/нея, или си открил допълнението, което ви прави цяло. Тялото те предизвиква, изкушава, ти забелязваш детайлите, но закодирането в теб е твоята версия за любов.

А дали ако се отдалечиш малко от човека ще разтълкуваш по същия начин връзките, които те теглят към външното и вътрешното...

Писателят и героят се оприличават с мъжа, стъпил на чужда земя, но със спомени и голяма част от живота си, изживени на друга територия. Той се завръща в миналото си, сравнява, припомня си, но никъде няма укори, омраза, гняв. Има естествено продължаване на живота, гребане от младостта и помощ на зрелостта да различи по-точно и ясно ставащото, да прозре защо, поради какви причини сега дните са по-различни. В “Еротични спомени” се сблъскваме с родителството, изневерите, смъртта. Някак си естествено любовта и краят вървят заедно, и в петте новели присъства загубата.

Знам, че Златко Ангелов обича да пише, за да разказва историите, населяващи и жужащи във въображението му, “опитомени” под финия му и образен език, чистотата и лекотата на изказа. И ни ги разплита забавно. Без да ни претоварва с излишества и словесни завъртулки. Описвайки подробности, но задъхано и с владеене на изкуството да държи в напрежение. Какво ще се случи? Как ще се пречекат пътищата на героите?

Оставам очарована от книгата му и нетърпелива да прочета новия му роман.

Пълния текст на рецензията можете да видите в блога на Христина. Прочетете ревю за книгата и от Христо в Книголандия.

Прочети цялата новина

Свързани новини: