моментът на политиците като монумент: политическа поема

11/26/12 22:03
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

моментът на политиците като монумент: политическа поема

той дойде преди известно време, всеки си има собствена дата кога го е усетил. появи се от нищото, което наричахме нещо дълго време. сега можем да си признаем - ако можем. ако не можем, здраве да е.

без да съм се замисляла и чела кой знае колко за петър стоянов и съдбата на сдс, и на мен - дори и на мен! - ми мина през ум, че е леко тъпо петър стоянов да бъде отстранен.

сдс свършиха поръчката на герб за собствената си смърт. и краят на света не дойде. fuck sds, fuck bsp, fuck gerb, fuck партията на кунева, не знам как се казва, fuck dps, fuck the king who's not a king, и другите, и тях. fuck'em all.

да кажеш "fuck" вече не е същото, всеки го казва като във филм на скорсезе. всеки знае как, а по-брутално не се е появило. да измисли някой по-бруталното от "fuck" и имаме филм. продуценти за това винаги ще се намерят, с едно условие обаче - бруталното да не е измисляно вече няколко пъти, примерно в германия и русия. хванах ли ви, а? изглеждаше лесно, нали? ама не.
тези партии отдавна не съществуват, ако са съществували. и умората от всичко пак връхлита от ляво, и пак спасение - спасително като предизборно обещание.

не че в момента дясното не е мазня. не ми се търсят синоними, да минем нататък, нищо че не е литературно. да се слеем с масите в общата ни несрета. до какви думи се стига когато човек живее в миналото. минали думи. несрета.

не че лявото е нещо повече от дясното.

никой не е повече от никой.

нищо не е повече от нищо.

нищо не е.

нищо не.

нищо.

срещу:

това не означава, че петър стоянов няма да го има като политик. like it or not, може и да не се забелязва на пръв поглед.

колкото и сянката на политиката да изглежда като истинска, тя е съвсем реална възможност за сериозна субективност и манипулации. шегувам се.

моментът е на политиците като монументи. новото е, че при това раздаване нещата са обрани откъм идеология - мъртва е от ляво и от дясно.
а тези, които ще останат, ще са добри последователи на една поговорка, която на пръв поглед предизвиква смесени чувства. при втори е very интелигентна в свят в който силните оцеляват. вероятно представата за сила трябва да се ревизира. не е кой знае какво. светът също не е същия все пак, той е wireless.

новият световен ред е стар, а всичко ново не е ремикс, а семплинг. има обяснение за семплинг в гугъл, там има обяснение за всичко, дори за това, че трябва да има обяснение, а няма. раждаш се, умираш, а междувременно избираш политици. защо? кой реши, че така трябва да се случва всичко, и защо другите се съгласиха, това е въпросът:)

логиката е wanted, аз имам само едно обяснение, но то е лично и неприкосновено.

не знам, няма кой друг да измисли новото, аз поне не се сещам.

ето я поговорката:

Blessed are the flexible,
for they shall not be
bent out of shape.
– Anonymous

да са благословени гъвкавите
защото никога няма да бъдат

изкривени до неузнаваемост.

- анонимен

никой не е казвал, че е лесно.

Прочети цялата новина

Публикувана на 11/26/12 22:03 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2012/11/blog-post_4689.html