65 години по-късно

На 29 ноември 1947 година, Общото събрание на ООН приема резолюция, призоваваща Палестина, тогава под британски мандат, да бъде разделена между араби и евреи, с което дава възможността за създаването на Израел.

От 1917 година, Палестина е под контрола на Великобритания, която подкрепя създаването на еврейска държава в Светите земи. Особено тази подкрепа се засилва по време на гоненията срещу евреите от нацисткия режим. През 1946 година въпросът за поделянето на Палестина излиза на дневен ред в новосъздадената Организация на обединените нации, която изработва план за подялба.

Планът, който организира Палестина в три еврейски секции и четири арабски части, а Йерусалим да бъде под управлението на ООН, има силна подкрепа сред западните държави, както и от Съветския съюз. Арабските държави гледат скептично на идеята, зароди силното ционистко лоби в самата Организация на обединените нации.

Общото събрание гласува 33 на 13 в полза на поделянето, с Великобритания и още десет члена, въздържали се. Шестте арабски държави в Общото събрание организират стачка в знак на протест, а шест месеца по-късно, на 14 май 1948 година, еврейските лидери формират държавата Израел. Британските войски напускат, а хиляди палестински араби напускат домовете си.

В наши дни ООН обсъжда дали да приеме Палестина, официално като Палестинска автономия, като пълноправен член. Докато арабският свят и голяма част от Азия и Африка подкрепят членството, то среща силната съпротива на Израел и САЩ, като член на Съвета за сигурност, и има право на вето върху гласуването. На 31 октомври 2011 година ЮНЕСКО, прие Палестина в редиците си след гласуване с 107 на 14 и 52 въздържали се. Заради това действие, ЮНЕСКО губи финансовата подкрепа на САЩ. Основната грижа на американците е, че палестинците могат да използват вероятния си нов статут, за да се опитат да се присъединят към Международния наказателен съд. Тази перспектива особено тревожи израелците, които се опасяват, че палестинците могат да поискат разследване на практиките на израелската армия в окупираните територии.

Днес, точно 65 години след 29 ноември 1947 година, ООН отново ще гласува относно съдбата на Палестина. Едва ли ще доведе до нещо по-сериозно, като свобода и създаване на държава, но със сигурност одобрение на Палестина в ООН за наблюдаваща държава-нечленка ще даде тласък към по-добро. Палестинската кауза се нуждае от подобен оптимистичен ход и днешното гласуване ще бъде знак – или за светъл лъч, или за продължение на тъмния тунел. Струва ми се, че над 60 години стигат, за да получат палестинците шанс да бъдат ако не равноправни, то признание за борбата и надеждите си. Големият европейски играч Франция обяви, че ще гласува “за”, вероятно ще последват примера и други европейски държави. Но Париж влезе в конфронтация с Вашингтон, който твърдо ще е против. Палестина седи между световните лидери и липсва политическа воля този кошмар да свърши.

Тази вечер, на 29-ти срещу 30-ти ноември, навръх Международния ден за солидарност с палестинския народ, всички ще гледаме гласуването и ще тръпнем в очакване – кой ще гласува против, кой за и кой ще предпочете да не застане пред лицето на историята, като се въздържи.

Прочети цялата новина

Свързани новини: