Борисовият буркан с кадри, които не решават нищо

След като емблемата на гербаджилъка ( да се разбира като шуробаджанащина по герберски) Андрей Иванов подаде оставка като областен координатор на ГЕРБ в София, неговото място беше предложено на Йорданка Фандъкова. Но тя, комай за първи път ( поне пред публиката), се противопостави на началника си, като отказа да се възползва от високата чест.

С риск да се обидят някои хора, пристанали на Борисов, обобщавам още в началото на този текст: кадрите не решават нищо при това управление. Защото ГЕРБ няма такива. Причината не е в младостта, на формацията, изтъквана като предимство от самия партиен шеф, а в свръхцентрализацията при взимането на решенията в партията и държавата в ръцете на един човек.

Прието е да се говори за „банка кадри” в орбитата на една партия и в този смисъл Борисов се изрази много цветисто, говорейки за това как няколко имена на кандидати за върха на правосъдната ни система трябва да бъдат сложени в един буркан и да бъдат вадени по жребии, а не по азбучен ред.

Бурканът като банка кадри! „Гениална” метафора нали. Само, че за да имаш какво да вадиш, трябва преди това да си сложил нещо- това го знае всяка домакиня, която приготвя зимнина с мисъл за бъдещето. Докато домакинята начело на държавата изконсумира каквото можа и сега изпитва глад за кадри, озъртайки се безпомощно в предверието на политическата зимата. Предстои да видим що за българска пролет ще ни доведе тя.

Не само , че Борисов не търпи около себе си личности със собствено мнение, но и отблъсква кадрите с достойна лична биография и с безспорна професионална репутация. Отгоре на всичко кадровата криза в и край ГЕРБ се задълбочава от още два фактора: залезът на герберокрацията и струпването на „трупове” на все повече посечени от Борисов и джелатите му грешници, допуснали да бъдат употребени, а след това захвърлени бързо за запушване на пробойните в управленския кораб.

Да се хванеш днес на борисовото хоро все повече прилича на авантюра от отчаяние- т.е. на това са готови само хора, които не стават „за чеп” ( а само за запушване на споменатите пробойни). Добрите професионалисти, освен, че като правило си тежат на мястото, имат и достойнство на доказали се в своята област хора. Как да застанат до един физкултурник и един пожарникар и да им козируват като на цар и генерал!

Отчаяният, макар артистично да прикрива душевното си състояние, е самият Борисов. Откъде да намери кадри за Конституционния съд и за върха на прокуратурата, които да изтърпят ефекта на бухалката при допира с неговия пръст, който ги е посочил?

С близо 4 години закъснение Борисов се „присети” за банката кадри на разбитите от нахлуването в политиката на неговия ментор Сакскобургготски сини „авари”, но в буркана напипа само отгледани от самия него синеещи гербероподобни бледи копия на личности. Под изкуственото осветление на премиера-слънце, само такава реколта може да се роди. Това е мутацията на мутризацията, наложена още в зората на демокрацията.

Ако е вярно, че ракетата-носител от Мадрид е разбила успешно двуполюсния модел, то сега наблюдаваме „интересна” многополюсност: монолитен ляв полюс и многобройни отломки в дясно. Иначе казано, Сакскобургготски разби десния полюс, който ГЕРБ претендира да представя еднолично по наследство от падналата комета НДСВ, но лъжата за тази самодостатъчност се пропука, както се вижда от счупения буркан с кадрите.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: