мой текст за лени рифенщал, л'еуропео, бр.?

11/29/12 12:03
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

мой текст за лени рифенщал, л'еуропео, бр.?

Триумфът на волята на Лени Рифенщал

Лени Рифенщал е трудна за пипане. Сравнение с горещ картоф е крайно неестетично при цялото й хладно съвършенство. А от тъмните ъгли на всяко съвършенство дебне дефект с чисто човешки пропорции.

Безпринципно е да я харесваш. Жан Кокто е фен на филма й Tiefland. Харесват я Копола и Спилбърг. Спилбърг иска евентуално да снима биографията й. Съжалява, че не я познава, а това, че Мадона й е фен, не е изненада. Шарън Стоун мечтае да я играе. Джоди Фостър е не само режисьорът убедил Рифенщал, че идеално би заснела филм за живота й – защото Лени не признава нищо не-идеално – Фостър е щяла и да играе главната роля. В текст за списание Variety от 30 август 2000 г. анонсиращ проекта на Фостър, се споменава, че Лени Рифенщал е написала писмо до Равин Марвин Хир, директор на Музея на Толерантността в Лос Анджелис, искайки да й бъде платено за използваните от музея кадри от филма й за Нюрнбергския конгрес на нацистката партия през 1934 г. Това, разбира се, е изключително нагло, но типично за Лени. Лишена е от всякакво чувство за вина. Проектът не се осъществява, Джоди Фостър обяснява, че не е успяла да напипа точния подход към темата.

Безподобният характер на Рифенщал съчетан с гения й на режисьор дори и след смъртта й, продължават да я правят вълнуваща. През март 2011 Стивън Содърбърг се отказва от проект за биографичен филм обяснявайки, че вече не е достатъчно млад за да прави кино, което ще бъдат гледано от няколко души. Холивуд е страшно изкушен от дяволското изкушение на Лени, но всички стигат донякъде и се отказват. Може да се спекулира защо. Съвсем реалистична хипотеза е, че евреите, които контролират киноиндустрията, не само няма да погледнат с добро око на подобен проект, но могат и да закопаят завинаги кариерата на режисьор посмял да се занимава с Лени Рифенщал. Помнят се реакциите на филма на Мел Гибсън „Страстите Христови“, които, разбира се, го направиха само по-касов.

И все пак защо такива големи имена като Копола, Спилбърг, Джоди Фостър и Содърбърг ги сърбят ръцете за Лени Рифенщал? Защото всичките са личности, които знаят, че нищо не е извън политиката, а Рифенщал е най-изкусеният артист на всички времена. Най-ефективният политик под прикритие. Едва ли някой друг някога е имал привилегията да разполага с подобни неограничени бюджети и свобода да реализира артистичната си визия - дадени й от Хитлер понякога със съпротивата на Гьобелс. Не че не го е заслужавала, талантът й е безспорен. Много талантливи артисти по света заслужават да им бъдат дадени пари и свобода за да станат гиганти, обаче малко служат така отявлено на злото както Рифенщал. Смятала ли е някога, че е направила сделка с дявола? Не. Чувствала ли се е притежавана от идеологията? Също не. Била ли е изкушена е от политиката? За какво при положение, че е създала съобщението и го е предала на германския народ по перфектен начин. Това е много по-вълнуващо от всякакво пряко участие на политическата сцена.

Рифенщал никога не признава, че е знаела за съществуването на концентрационни лагери в които са избити милиони евреи. Обаче се издава в интервю в което казва, че ако не е правела това, което Гьобелс е искал от нея, щяла е да бъде изпратена в лагер. Големият й късмет е, че живее твърде дълго, и не остават живи свидетели на неудържимия й възход като любимка на Хитлер. Това, което наистина остава, са документите за несъмнения й талант – филмите й. Рифенщал е и единствената жена успяла не само да пробие в изцяло мъжкия свят на кинорежисьорите, а и да създаде филми направени като от мъж – колкото и анти-феминистко това да звучи. След края на Втората световна война наказанието за шеметната й кариера на нацистка режисьорка е голямо. Завинаги й е отнето правото да снима кино.

Лени Рифенщал е сила, която не може да бъде пречупена от нищо. На 72 г. лъже, че е на 52 за да й бъде разрешено да получи сертификат за гмуркач, и започва да снима подводна фотография. Оставя след себе си и серия изключителни снимки на племето Нуба в Судан, която вбесява Сюзан Зонтаг и я провокира да напише есето „Омагьосващ Фашизъм“, 1974, в което разсъждава върху все по-явната реабилитация на Лени Рифенщал, късата историческа памет и дълбоко нацисткото внушение на снимките от албума „Последните Нубийци“, 1974. Според Зонтаг съвършенството на телата на нубийците (чистота на формата, триумф на силата над слабостта) заснети в моменти на ритуални битки, както и отношението им към смъртта, отговарят на нацистката идеология. Те не се съпротивляват срещу смъртта, нито се борят срещу нея – просто я приемат като съдбовен факт. Съвършенството на тялото е съчетано със съвършенство на духа.

За 100 годишнината й през 1992 г. Списание Vanity Fair пише:

„Невероятно, но Лени Рифенщал стана на 100 през август. Не умира. Преживяла е скиорски инциденти, планински падания, затвор, автомобилна и хеликоптерна катастрофа, и според нея, безброй екстремни преживявания свързани с жега, студ, буболечки, липса на комфорт, тесногръди бюрократи, фалшиви обвинения, презрение, лош късмет и страдание, и всичко това е понесла в името на голямото изкуство. Това е не само необходимата романтична представа свързана с теорията й за творчеството, това просто е нейната съдба – родена един век по-рано отколкото трябва, и съответно неразбрана от много и демонизирана от педанти.“

Анджелика Ташен, от издателство Ташен, издава през 2000 г. голяма биографична книга-албум със снимки посветена на Рифенщал „Лени Рифенщал, Пет живота“. Разбира се, книгата е посрещната с възмущение. Справедливо или не, за пореден път възмущението е по-слабо от таланта на Рифенщал, както и от гаргантюански огромната й личност. От корицата на книгата гледат непоколебимо и твърдо две красиви женски очи. Право в обектива. Няма страх, няма срам, няма колебание.

Без съмнение личността на „аполитичната“ Лени Рифенщал ще занимава света завинаги. Никога няма да бъде забравена, безпринципността й никога няма да й бъде простена, но и политиката в работата й никога няма да бъде по-силна от гения на визията й. Изкуството побеждава всичко – понякога с цената на всичко. Това е посланието на триумфа на волята на Лени Рифенщал.

Прочети цялата новина

Публикувана на 11/29/12 12:03 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2012/11/blog-post_29.html