Франкфурт на Майн

Днес Петър и Биляна ще ни водят до една от финансовите и транспортни столици на Европа – Франкфурт на река Майн в Германия. Приятно четене:

Франкфурт на Майн

Някои неща се променят с времето! Само час път, десетина детски песнички и отново сме във…

Франкфурт

Имаме по-малко от половин ден, планът ни е стриктен, затова и слизаме на точно определената станция (Konstablerwache). Знаехме, че Франкфурт е по-скоро бизнес-център, но не сме и предполагали, че ще е такова мъртвило в неделя сутрин – само един заспал на пейката просяк и няколко заблудени като нас туристи…

    Спускаме се към

Музея на холокоста –

нямаме време да влезем, но стената с 12 000 имена на убити евреи говори достатъчно…

    Продължаваме надолу и стигаме до

брега на река Майн

Може би сме спали в часовете по география, но не знаехме, че Рейн е близо 10 пъти по-пълноводна от Майн. Но и Майн впечатлява с 527-те си километра дължина:

        Скоро към нас приближават лебеди – българските царевични пръчици (реклама: “Зайо Байо”) определено им харесват!

    Градът постепенно се пробужда и около нас се напълва с хора. Част от тях идват с трамвай, чиято спирка е до кея. Естествено, всичко, което може да остане зелено е зелено!

      Продължаваме към прочутия

площад Рьомер

И изненада – строително-ремонтни работи:

  Все пак, не сме дошли съвсем напразно – по-голямата част от площад “Ромерберг” е отворена за туристи.

  Трикорпусната сграда по-долу е от Средновековието, нарича се „Ромер“ и е една от най-важните забележителности на града. Някога трите къщи са били собственост на местните занаятчии.

      През 1405 г. тези къщи били купени от градския съвет на Франкфурт, като една от къщите била избрана за кметство. На това място са били короновани кралете на Германия, затова и в кметството имало стая, наречена “Зала на кралете”. През Втората световна война голяма част от “Ромер” и околните сгради са били разрушени от бомбардировките, но благодарение на запазените подробни архивни документи, днес е напълно възстановена и ако имате късмет, може дори да влезете вътре. Ние обаче продължаваме към вече

оживеното „стъргало“ на Франкфурт:

  Отбиваме се за кратка почивка и един последен “прос’т!” (на немски “Наздраве” е “Prosit!”):

        Биляна си поръчва спагети: - Спагети?!! – учудва се Петър – Все едно да отидеш в Италия, да седнеш в пицария и да удариш една свинска вратна пържола…

      Биляна и до днес се кълне, че това били най-вкусните спагети в живота й… (Петър: “Май ще взема да си поръчам свинска вратна пържола в някоя италианска пицария!”). (За протокола: най-хубавото еспресо в живота, редакцията е пила в Германия! Защо и спагетите да не бъдат най-добрите? :) - бел.Ст.)     Подгонваме гълъбите по площада и 80-сантиметровата тогава Вики застава на фона на 200-метровите небостъргачи в “ситито”:

     

Предварително сме си набелязали Main Tower

Плащаме си входа (по 5 EUR за Петър и Биляна; Вики и всички деца до 6 г. влизат безплатно) и след щателна проверка тип „летище малко след сигнал за бомба“ ни пускат да се качим в асансьора…  

    Асансьорът качва 56-те етажа за 45 секунди. Ако предпочетете стълбите, очакват ви само 1090 стъпала :) Скоро пред нас се разкрива

красивата гледка на Франкфурт

Огромните небостъргачи сега са леко под нас. Виждаме и ж.п. гарата, към която трябва да се устремим скоро (в долната лява част на снимката):

      От другата страна пък имаме страхотна гледка към р. Майн и вече изминатата от нас централна част на стария град (в дясната част на снимката):

    Вики се радва, че се наслаждава на всичко това от два метра по-високо     Няма как – времето за полета ни наближава и се отправяме към

ж.п. гарата.

Тя обаче не ни очарова – тъмни балкански, а и азиатски субекти ни гледат подозрително, докато се разминаваме; дюнерджийниците и секс-шоповете са повече от книжарниците и хранителните магазини, а в самата гара са ви необходими поне 10 минути и 50 цента, за да откриете единствената тоалетна, където се чудиш кое е по-отвратително – опашката от чакащи или вонята, която се носи отвътре…

 

Въобще Германия се е променила значително

(или поне това е впечатлението ни): когато Петър беше в Берлин през 2000 г., обстановката беше буквално стерилна – нямаше кьораво есенно листо по улиците, нямаше графити, нямаше неправилно паркирали автомобили, камо ли пък в зелените площи, които винаги бяха с перфектно подстригана трева… за разлика от 2011 г.:

    Нещо друго, което впечатляваше тогава – вестниците просто си стояха на улиците и хората чинно пускаха стотинка, взимаха си вестника и си продължаваха по пътя. Днес вестниците са здраво заключени в метални кутии, облепени, изподрани, с графити… започваме да разбираме възрастните немци, които не са щастливи от факта, че Германия е част от ЕС…

  А дали е така и в столицата Берлин, ще знаем съвсем скоро. На Петър му предстои пътуване по повод международното изложение за потребителска електроника IFA 2012… :) На Биляна и Вики нищо не им предстои по това време, така че приемат предложения за Тайланд, Коста Рика, Япония, Малдивите, Бразилия и кварталните кафенета в София. До скоро!

Прочети цялата новина

Свързани новини: