Одит на отношенията със Северна Африка стартира в София

България е причислявана към страните от Източна Европа, но нека не забравяме, че тя е доста по-близка с южни страни като Гърция, Турция и Италия, отколкото например, с Балтийските страни. Според данните от преброяването през 2011 г., 10% от населението на България е мюсюлманско. Това вероятно е най-високият процент сред настоящите членки на ЕС (Франция е на второ място с около 9%). Като прибавим и спонсорираната от Министерството на външните работи “Софийска платформа” – форум, целящ да сподели със страните от арабската пролет уроците от преходите на бившите комунистически страни, става ясно защо акламираният “Одит на отношенията между ЕС и Северна Африка“, провеждан от Европейския съвет за външна политика, е приет толкова добре в българската столица.

Вчера ЕСВП – София посрещна един от авторите на Одита – Ник Уитни в местния клон на Института Сервантес (огромни благодарности на нашите приятели в испанското посолство за тяхната невероятна гостоприемност). С британски говорител, в испанско място за срещи, с български организатор – това изглежда като идеалният пан-европейски формат, който ЕСВП харесва толкова много. Това е и главната теза на доклада: страни, принадлежащи към различни лагери и географски групи, трябва да обединят сили и да създадат по-съгласуван и политически ориентиран подход, ако искаме Европа да допринесе за положителни промени от Египет до Мароко. Имахме голямата чест на форума да участва и Ахмед Наджиб – бивш младежки организатор от площад Тахрир, сега виден член на Египетското течение – партия, отцепила се от Мюсюлманското братство – и съосновател на Съвета на участниците в революцията.

Ахмед твърди, че ЕС може да бъде много по-важен играч. Това едва ли би изненадало мнозина. Според него, ако съюзът желае да се ползва с доверие, той трябва да бъде много по-твърд към автократични владетели в места като Алжир (трудна задача, като се има предвид колко важен е Алжир за справянето с Мали). Той беше скептичен към идеята за политическите условности (които така и не проработиха в Египет) и не смяташе, че тази политика трябва да бъде възраждана отново, според принципа “повече за повече”. Ник се съгласи. Едно от основните предизвикателства е това как новите елити биха се справили с остатъците на дълбоката държава в армията, службите за сигурност, полицията и съдебната власт (участниците имаха критичен, но донякъде одобрителен възглед към наскорошните укази на Морси).

Именно при реформата на сектора за сигурност, според Ахмед и Ник, страни от бившия комунистически блок като България, биха могли да намерят своя ниша и да предоставят на страни като Египет ценни препоръки и предупреждения (за съжаление, в българския случай, това са по-скоро предупреждения). Създаването на добри кадри за политическите партии е друга сфера на развитие. Срещата даде добра възможност да се съобщят успехите на Политическото училище в Тунис, междупартийна инициатива, подкрепяна от българското Външно Министерство. Също и това, че президентът на Тунис Монсеф Марзуки, който според списание Foreign Policy се нарежда на второ място от “Стоте глобални мислители” за 2012 г., ще изнесе важна лекция в София на 12 декември. Северна Африка никога не е била толкова близка до нас, дори в далечните дни на Студената война, когато хиляди български професионалисти направиха кариери в Алжир, Либия, Тунис, Египет и другаде в Близкия Изток.

Може би нещата се връщат там, откъдето започват. Ахмед Наджиб ни припомни, че част от семейството му е родом от османския град Кавала в Северна Гърция – на час път от българската граница. Връзката между Балканите, Турция и Египет сега се възражда по много различни начини – обединителната сила на ЕС и връзките, спомагащи да се споделят уроците на прехода и да се разпространят демократичните идеи, са само някои от тях. Искате ли да научите повече? Ето една книга, която може би ще ви се стори интересна.

Публикацията е публикувана в блога на ECFR. Автор е Димитър Бечев – старши политически сътрудник и ръководител на офиса на Европейския съвет за външна политика в София. Преводът е на автора в Intidar – Максим Проданов. 

Прочети цялата новина

Свързани новини: