В крайна сметка не се е случило нищо непоправимо.

За пръв път от 4 години титлата в Кампеонато Бразилейро не беше решена в последния кръг, а шампионът беше ясен цял месец преди края. Атлетико Минейро беше приятната изненада в началото на сезона, след като миналия се спаси от изпадане в предпоследния кръг, а в последния легна позорно на градския съперник Крузейро за да спаси и него. Не знам на какво да го отдам, със сигурност не на Роналдиньо, но така или иначе силите на петлите бързо привършиха и първо загубиха шансове за титлата, а на финалната права пребориха Гремио за второто място. Три любопитни трансфера от средата на годината - Ботафого привлече холандеца Сеедорф (чиято жена е бразилка и преди е бил близо до преминаване в местен отбор), направилият солидна кариера в Европа Диего Форлан подсили Интернасионал, а часове след като шитна Лукас Моура на ПСЖ за 45 милиона евро, Сао Пауло обяви, че е подписал с плеймейкъра на Сантос и Селесао Пауло Енрике - Гансо. Докато първите 2 са по-скоро любопитни, третият задава едновременно основния проблем и пътя на бразилските грандове - създаването и обиграването на силен отбор, вместо да продават при първата офертичка от Европа или Азия.

Каквато точно е политиката на Флуминензе. Със състав, почти идентичен на този, донесъл титлата през 2010 г., и водени от въздесъщия Фред, Флу бяха абсолютно безапелационни и не оставиха никакви съмнения в превъзходството си.

И докато за Васко да Гама, Сантос или Фламенго може да се каже, че първенството е било разочароващо, за Палмейрас това не е достатъчно. Свободно падане би било доста по-точно. Започнахме добре - с Купа на Бразилия, дълго чакан трофей, който гарантира участие в Копа Либертадорес догодина. Но комбинацията от престъпно безхаберно ръководство, изгнанието от Палестра Италия (това в Бразилия е изключително важно), многото контузии и непостоянна форма (с изключение на аржентинския голаджия Ернан Баркос) изпрати Вердао в зоната на изпадащите. И смяната на Сколари, който впрочем оня ден беше назначен за национален селекционер, с Клейна не беше нищо повече от опит да се издърпаме от блатото за косата.

Мачът, в който Флуминензе подпечата титлата, а надеждата за спасение на Палмейрас се изпари, е показателен - пред едва 8000 зрители на стадиона в Президенте Пруденте, градче на 500 километра от Сао Пауло, с автогол и два на Фред, вторият от които в последната минута, за крайното 2:3. Е, не се е случило нищо непоправимо.

Всички снимки са на Габриел Учида.