Борисов си говори сам след “историческото” посещение при Обама

В помощ на затруднените ласкатели, които се чудят какво да откроят от комплиментите на Барак Обама и самохвалствата на Бойко Борисов, пояснявам:нашият премиер сам посочи кой е за него основният акцент. Той театрално отхвърли обобщаващата хипербола на официозната българска ТВ 7, която нарече визитата му в САЩ „историческа”, изразявайки нещо като смущение по този повод с репликата, че не знае, дали това е така. Но веднага се оживи и уточни: именно интервюто на ТВ 7 било историческо (защото се прави в студиото на Си Ен ЕН).

 

Не се стърпя Борисов да “възтържествува” срещу своите критици в България, които коментирали неправилно в аванс срещата му с Обама- направо съм “поласкан” да ми опонира лично от хиляди километри!

Който още не е разбрал след толкова години, нека да вникне най-накрая, че за Бойко Борисов пропагандата е абсолютен приоритет. Още ли не вярвате? Та той е готов да се откаже от ласкателството да е осъществил „историческа” среща в Овалния кабинет , но не може да устои на съблазънта най-вече да бъде зачетен да седне в студио на Си Ен Ен, макар и за стандартно придворно българско интервю!

Американските медии някак си не забелязаха първото посещение на европейски лидер във Вашингтон след изборната победа на Обама от 6 ноември. Докато наблюдателните наблюдатели от София, като Ирина Цонева, цитираха в кореспонденция от САЩ анонимни източници ( защо ли се крият?), според които тази първичност в поредността е някакъв вторичен белег за особена значимост на събитието .

Докато слушаме от обслужващия персонал за „първото” и „историческото” посещение, на сайта на Белия дом се мъдри една нула внимание. Просто оставят Борисов да си говори сам и той, разбира се, е във вихъра си. Всичко, което научаваме, извън краткото изявление на самия Обама, взел на подбив своя гост за черния му колан по карате, извира от щаба на българската делегация и най-вече от устата на самия Борисов, който на фона на рекламите на фаворизираната от правителството Корпоративна търговска банка по ТВ 7 ( под мотото „Клиентите са ни скъпи”) даде скъпо струващо безкрайно интервю, почти равно по времетраене на срещата в Овалния кабинет, в скъпото на егото му студио на Си Ен Ен.

Кой на кого служи в симбиозата на този клиентелизъм, е задача с повишена чудност!

Да, Обама изрече няколко явно добре премислени похвали със суперлативи, който, ако се замислите, звучат направо иронично. Пренебрежимо малката ни роля в НАТО той нарече „изключителна”. Допусна в бъдеще да станем лидер в най-бедния регион на Европа. Самият Борисов определи като „ефективен лидер на световната сцена”. Бисери!

Употребата на превъзходна степен в похвалите за успехите на най-мизерстващия оставач в Европа по всякакви показатели и неговия „ефективен” в това изоставане лидер е на ръба на сарказма. И Обама не ни го спести. Нищо не му струва. Той знае, че тези бисери са мъниста, с които ще зарадва част от простодушното българско население, което все още подкрепя своя вожд, за когото потупването по рамото от големия бял баща Обама е свещен ритуал, от който ще изстиска всяка възможна капка пропаганда с тъпото на предизборната томахавка.

А вие какво очаквахте на направи Обама? Да обясни защо е извикал толкова спешно Борисов на среща, която дори не беше формулирана като покана? Грешите, ако сте се надявали на прямота, която обикновено се прилага спрямо неприятелски страни, а не срещу съюзници. Това се нарича дипломация. За сравнение- ще дам пример с руската автокрация.

Обама не е Путин, който публично и преднамерено унижи Станишев, принуждавайки го да го чака часове за аудиенция в Сочи. А и Станишев, поне до документи, не беше руски съюзник, а по-скоро беше васал де факто и беше третиран по съответния начин за проверка на лоялността му, която издържа с „отличен”!

Обама не и Медведев, който на следващата година повтори този шамар, виждайки, че Станишев обръща и другата буза: в качеството си на новоизбран президент на Русия Медведев направо отложи уговорената визита на българския премиер Станишев в Кремъл, но нашичкият така и не си позволи да се обиди-весело сподели пред репортери, че така щял да има повечко време да се разходи по книжарниците.

Така че, не вярвайте на даровете, за които твърди Борисов, че е получил под формата на похвали Те са стандартни подаръчета. Превъзбудата му обаче го издава колко е поласкан- тя прилича на онази, с която говореше Първанов в присъствието на Путин в София през януари 2008 г., когато руски кореспондент му се подигра за възклицанието „голям шлем”, което прозвучало малко неприлично от устата на „превъзбудения”български президент ( Първанов пък, който се зъбеше и ръмжеше на Би Би Си например, не се засегна от грубата шегичка на московския „Комерсант”).

Официалният сарказъм на Белия дом и неофициалното пренебрежение на американските медии към кометата „Борисов” във Вашингтон говорят за безтегловността на българската пропаганда, попаднала във вакуума на косвените доказателства за комплексите си за малоценност.

Останалото ви го казах: след „историческото” пребиваване в Белия дом Борисов си говори сам.

P.S. За удоволствие на онези, които искат да чуят за какво съм съгласен с Борисов все пак, ето едно мое тълкувание.
Както Цветанов, така и Борисов ясно намекнаха, че за терористичния акт в Бургас се знае много, но и двамата многократно подчертаха, че той не е извършен от българи. Днес Борисов дори стигна по-далеч, казвайки, че не може да се начуди, как могъщите служби на големи държави ( САЩ, Великобритания, Израел), не могат да открият конкретен човек, за когото има пръстови отпечатъци, ДНК и лицеви данни. Явно посланието е, че големите държави трябва да свършат работата по намирането и залавянето на виновниците извън България, което не е по силите на малката ни държава, застрашена при това от ответен удар, ако действа солово.
Правилно!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: