Кои са “Думите” на Богдан Русев

Богдан Русев е сред българските писатели, които харесвам. Може да променя стила според самия текст, не прекалява с пускането на книги (веднъж годишно в кратките форми е достатъчно рядко), май е и сред по-малко егоцентричните, а и при всички случаи е сред живите легенди в някои среди. Добър начален атестат за “Думите”, нали така?

Самата книга обаче ме остави с противоречиви чувства. Сборник от четири новели (някак закономерно след предишната му - “Три новели”), в които сякаш виждаш четирима различни автори, всеки от които отразява по различен начин света - съвремието, бъдещето, миналото. Книга, изпълнена с идеи, които самият ти имаш, но те е страх да споделиш, за да не те помислят за луд...

“Думите” е нещо като концептуална книга, не само заради пълния експеримент с текста като понятие и структура. Първата новела - “Духове”, все едно е писана във Facebook. Втората - “Племена”, е въртележка от идеи, която обаче свършва с ужасяващ “туп”, като в “претупан край” + очевидно заемане на идеята за главния герой от филма “Генезис”, чиято идея пък е заета от неясно къде... “Бурени” е върхът на концептуалността, като трите редуващи се сюжета явно имат обща част, която аз лично не открих, освен ситуирането им през 50 години при различен ход на историята (кеф е да се чете, ако не държите на логика в прескачането на текстовете). “Корени” обръща малко към Его-то на Богдан, но пък показва ясно защо е такава структурата на самата новела (има сериозно намигване не само към себе си, но и към издател, неясно кой) и при всички случаи ще се хареса на редовните читатели на Русев, заради микропродължение на “Туристът”.

Да, смесени чувства за мен, оценка нещо като 3/5, но задължителна за фенове.

Прочети цялата новина

Свързани новини: