12/07/12 07:00
(http://patepis.com/)
(http://patepis.com/)
Kрасотите на Карлуково
Нали знаете – в китната ни родина има места, които са станали „притча во язицех“. Карлуково е едно от тях. Цветан днес ще ни води до там, за да ни покаже Очите на Господ и известният не като такъв Карлуковски манастир.
Приятно четене:
От филма „Време разделно” ми се е запечатила сцената,в която поп Алигорко горещо се моли в една величествена пещера под струящата отгоре светлина от две очи. За моя изненада научих, че тази сцена е заснета не в Родопите, а в пещерата „Проходна“ край с. Карлуково.
Преминавайки през живописния Искърски пролом с влак нямах никакво желание да спра на спирка Карлуково и да посетя психоболницата. Но там се намира и Карлуковския манастир. Зарадвах се, че ще мога да посетя и двата обекта.
Напоихме конете на старата турска чешма Балаклия и потегляме с колата от Плевен към София. В Луковит питаме за
Kрасотите на Карлуково
еко-пътеката „Искър – Панега”
На изхода след баира вдясно до Караваната. Спираме на паркинга до караваната с кебабчетата и поемаме по еко пътеката. Тя се оказва стръмна, със стълби и тук там обрасла и спускаща се надолу към реката Панега.А тя лениво се влачи покрай завойте в скалите. В дълбоките подмоли се крият сомове. Има по пряк път, предпочитан от местните и затова еко-пътеката към Карлуково е запустяла. Решаваме да се върнем и продължим по 8 км асфалтов път към
Карлуково
След селото което е на платото до Знака за Националния пещерен дом се спираме пред 3 – те разклонения без указателни табели. Направо – нищо, след 2 км се връщаме обратно. Поемаме по средния път, въпреки забраната и стигаме до паркинг с коли в ровове. Светнах се, че овразите са да предпазят колите от взривовете в каменната кариера. Бързо обратно се спускаме по третия клон надолу до жп. линията. Ккато поемаме вдясно не към психоболницата се отзоваваме пред скалните феномени. [caption id="" align="aligncenter" width="512"] Провъртеника[/caption] До Провъртеника (скалата с дупката) срещаме кола, която ни води любезно до целта обратно по прашният чакълест път покрай срутените скали на Струпаницата и през кариерата. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Браво, оказва се, че сме преминали надпещерата „Проходна“!!
Тя отдолу е като естествен скален мост широк 262м. Проходна естествено има два входа. Ако се тръгне обратно на знака по черния път покрай дългата чешма в полето се стига до малкият и вход със свод висок 35 м на горната снимка. Слизаме по пътечка,която преминава през цялата пещера и излиза през големия и вход. За мащабите на това величествено природно творение можем да съдим по човешките фигури. Вляво един храст се е вкопчил в стената. Капки прокават отгоре и сълзят по скалите. Вътре неочаквано е просторно и осветено от естествена светлина. Въодушевена жена ми запя, „Хубава си моя горо“ и гласът се понесе в катедралното пространството заключено от високите сводове. Отдолу и откликнаха гласовете на друго семейство. Леснодостъпна, леснопроходима и естествено осветена е Проходна, но пък е скрита като всяка пещера и ти трябва малко повече упорство за да я откриеш. Но пък какво удоволствие е да я разгледаш. Вътре с всяка крачка картината се променя в комбинация от светлини и сенки. По средата й притихваме когато се отзоваваме под струящата от тавана светлина. Два снопа прорязват като прожектори сумрака. Местните наричат тези два отвора„Очите на Господа” или „Очите на Дявола”
Тези овални бадемови отвори наподобяват лице свело поглед надолу. Мистичният поглед ще събуди в теб скрити пориви за молитва или страхопчитание. Сякаш някой те следи отгоре като Big Brother. Но в единия или другия случай остава чувството на възхита от тази игра на природата, сякаш не водата, а висша сила е издълбала очите, за да напомня на хората, че има кой да наблюдава постъпките им. Да благодарим на бога, че нашите очи бяха отворени за тази красота. . От едното око виси въжето на алпинист – офтамолог. . Може пък Кристо Явашев да се върне и направи инсталация от платна затварящи очите така че да могат да намигнат. Яко!?Като скакалец пълзи нагоре алпиниста по най –големия пещерен свод в България – 45 м на изхода на Проходна. Някога в Карлуковския пролом е имало три скални манастира. Софроний Врачански, спасявайки се от кърджалийте, е намерил убежище в
Карлуковския манастир
От него е оцеляла единствено манастирската черква „Успение Богородично”. Еднокорабната сграда се намира вътре в двора на лудницата и така доскоро е била закрита за посещения. Днес има два входа, но и те бяха затворени. Огледах се и прескочих оградата, но на врата на черквата имаше катинар. Предадох се на първата срещната лекарка и помолих охраната на психоболницата да отключи храма. Един съвет от мен, не е нужно да се правиш на луд и да прескачаш оградата, защото някои пациенти могат да те харесат и да не те пуснат да си ходиш. За съжаление влагата която е проникнала по стените и свода на наоса е увредила повечето от стенописите. Местните събират пари за нова камбанария, но църквата спешно се нуждае от дренаж на водите. Дали камбанният звън ще може да изгони бесовете от душите на лудите? Затова долните снимки са само от предверието, където са оцелели по голяма част от средновековните стенописи. Ктиторският надпис върху източната стена в предверието свидетелствува, че последното изписване на храма е направено с парите на ктитора проигумен Агапий и протопоп Найден през. август 1602 година. На свода на врата отдолу са изписани Св. Апостоли Петър и Павел. Св. Богородица на трон и над нея са архангелите Михаил и Гавраил. До нея е, Христос разкъсващ списъка с нашите грехове, а вляво е евангелиста Матей. Св. Теодор Стратилат с избодените очи от някой шарлатанин – лечител. Св. Мария Египетска е само кожа и кости след диетата в пустинята. На долният ред са Св. Сава, Св. Петка, Св. Марина и Архангел Михаил. Св. Йоан Рилски и Св. Константин и Елена. Отсреща на непристъпната скала група луди ентусиасти се опитват да съградят отново разрушения скален манастир на Св. Марина от ХIII век. . Отгоре като птица е кацнал „Националният пещерен дом”, където може евтино да се преспи. Но има време и ние решаваме да потърсим по тихо местенце, далеч от грохота на кариерата и ж. п. линията –като Етрополския манастир. Цветан Димитров, октомври, 2012 Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът Други разкази свързани със Стара планина– на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИПрочети цялата новина
Публикувана на 12/07/12 07:00 http://patepis.com/?p=37057
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2012/12/07