Протежетата на ГЕРБ дет(р)онираха още една номинация и самата СДС

Не сте прави вие, които твърдите, че заради затихващите функции на партията СДС не е тема от голямо значение. Я вижте какво става, цялата държава се тресе от този разпад!

След като намеси президента Стоянов в скандалите с търсенето на неопетнени кандидати за високи постове от името на управляващата партия ГЕРБ, остатъчният шеф на СДС Кабаиванов продължава в същия дух с дет(р)онирането на поредната кандидатура. За целта бяха мобилизирани отцепници от „Атака”, но резултатът е същият: номинираната от тях от името на СДС и по заръка на ГЕРБ съдия Гугушева вече трудно ще напусне орбитата на скандала в духа на „казуса Марковска” заради изплувалите срещу нея съмнения за участие в пране на пари.

Приемам за вярно афористичното обобщение на Евгений Дайнов, че СДС спечели битката за бъдещето ( нашето настоящо членство в НАТО и ЕС), а БСП- за миналото ( интерпретацията на историята с всички натрапчиви мутации на комунизма и русофилството). Само че това не доведе до паритет между печелившите. Разпадът на СДС е факт , докато БСП чака да падне от власт гнилата круша ГЕРБ и по липса на алтернатива в дясно да си прибере вересиите на властта обратно.

Именно в името на тази цел се води битката за систематичното доубиване на дясната алтернативата, която прави тази война значима общонационално, а не на някакво си партийно ниво.

Средство за осъществяването на тази цел е битката за миналото на …СДС. Понеже в лицето на Иван Костов кукловодите съзират главната опасност от организирано противодействие, от всички страни валят срещу него клетви на познавачи на миналото на СДС. Само чакат да видят кой ще оглави напускащите СДС познати лица от формацията „Единство”, за да го подложат на същите гонения. Мобилизацията е пълна!

Ето че и във вестника, наследил славните традиции на „Труд” в разбиването на СДС, се изказва един от хората, които съградиха в обкръжението на президента Желев полето за разстрела на синьото правителство през август 1992 г. Ивайло Трифонов. Вместо да разкаже, как в България беше извършен преврат през септември 1992 г., когато подопечният на президента шеф на разузнаването Бриго Аспарухов натисна спусъка на този преврат с компромат срещу правителството на Филип Димитров, довели до неговата оставка, Трифонов сипе клюки срещу омразния Костов с по-ранна дата.

Желев упорито мълчи вече толкова години какво го караше да назначи, да поддържа и защитава през цялото си управление Бриго Аспарухов, кандидатирал се моментално за шеф на БСП след като беше уволнен най-накрая чак през 1997 г., но Трифонов предпочита да разказва някакви непроверяеми твърдения за злодея Костов от зората на демокрацията.

Тактиката да бъдат използвани отцепници от СДС датира именно от онова време на преврата срещу кабинета на Филип Димитров. С помощта на т.н. сини люспи тогава беше формирано правителството на президентския съветник Любен Беров, което ще остане в историята с това, че в условията на югоембаргото се превърна в инкубатор на организираната престъпност от епохата на Мултигруп ( чийто виден ръководител Николай Вълканов сега е обявен за бизнесмен на годината при управлението на ГЕРБ)

Остатъците от синята власт, разгромена чрез компроматите на разузнаването под водачеството на Желев, отказаха да напуснат ръководните си постове в парламента в края на 1992 г. и така с телата си услужиха на безпринципната симбиоза на прекроеното без избори парламентарно мнозинство да твърди, че всъщност СДС си е на власт и само „леко” е отстъпила мандата си на ДПС, за да може възстановеното по този начин червено мнозинство да се гаври, че управлява с…програмата на СДС. И така- цели две години!

И бяха улеснени да спекулират: начело на парламента достолепно си остана параванът Александър Йорданов, който беше сочен като живо доказателство, че „почти” няма промяна във властта и че СДС си управлява…После дойде изборният разгром на синята коалиция ( да , СДС беше синя коалиция!) през 1994 г., тъй като избирателите явно бяха повярвали, че мутризацията, извършена ударно през този период, е дело на „управляващата” СДС.

А междувременно, както съм посочил в книгата „Течна дружба”, насред икономическата съсипия в България рязко, в пъти, противно на всяка вътрешна икономическа логика при катастрофално спадналото потребление, нарасна вносът на горива от Русия, които с престъпното съдействие на държавата наливаха масло в югославския пожар и пари в свързаната с тази операция организирана престъпност, за която днес вътрешният министър Цветанов признава ( без да иска), че е превърнала в наши дни страната в свой „остров”. Остров насред течната дружба, нали!

Днес мизерията на изтощения ресурс на СДС е достигнала дотам, че се налага да търсят отцепници от националистическата „Атака” за изпълнители на поредната поръчка. А несъгласните с това наричат…отцепници от СДС.

Така че битката за миналото на СДС е война срещу бъдещето на България, заложено на карта отново. Носим се по течението на течната дружба към зоната на здрача на Изток, макар формално да сме част от западните съюзи, в който членуваме, но нямаше да помиришем без синята реформа- без нея нямаше да има нито безвизов режим с развития свят, нито приобщаване към толкова вкусните за местната корупция еврофондове.

И вие ми казвате, че темата за СДС не била важна?!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: