Борисов девалвира триумфалната марка

Обединителните тенденции в синьото пространство тръгнаха на бързи обороти. За няколко дни публични жестове един към друг в това отношение направиха естествените лидери на тази оздравителна вълна Иван Костов и Надежда Нейнски, която днес получи мандат за преговори за формиране на нова партия. Правата й в това отношение са делегирани в Пловдив на форум на масово напускащите СДС привърженици на обявеното в петък Гражданското сдружение „Национален съюз „Единство”.

Злобните коментари на неприятно изненаданите стари и нови врагове показаха, че май са силно и неприятно изненадани от тази тенденция. Но най-измамен ще се окаже самият силов архитект на партийното рушене, предизвикал неволно ново партийно строителство там, където вярваше, че камък върху камък няма да остави, ако не броим дяланите ( по негов образ и подобие) камъни от кариерата в СДС.

Победата на Борисов от 15 май, когато изгерби синята коалиция, ще се окаже пирова. Не е известно цар Пир да е настъпил два пъти мотиката и да е допуснал нова победа, която да унищожи армията му- победоносна, но ликвидирана. Но Борисов го направи, като впрегна силиците на своите протежета далеч над възможностите им в непосилната задача да творят история с номинацията на президента Стоянов, взривила окончателно статуквото в СДС.
Каквото и да докосне Бойко Борисов с вълшебната си бухалчица, то заприличва на гербер- не е цвете за мирисане, а направо „ухаещ” на популизъм дубликат. Успехът му с герберизацията на СДС обаче е на път да стана илюстрация на това, че дори и бруталните политически инженери трябва да внимават, какво си пожелават.

Защото самоувереността на политически алхимик, който може да превърне в злато всеки камък ( който си е тежал на мястото досега),е на път да му изиграе лоша шега. Борисов си пожела „марката СДС” като пореден трофей на одрана партия, чиято препарирана глава да му намигва угоднически от стената и …го получи.

Дали обаче това е добре за неговата колекция от рога и копита? Или този път си е направил погрешно сметката, катализирайки отдавна назряващ процес, който нямаше да роди обнадеждаващи за традиционния десен избирател обединителни тенденции без да бъде извървян докрай пътят на разпада, на който акушира грубиянски самият Борисов?

Вълшебната бухалчица на Бойко може и да върши работа при разбиването на противникови политически глави, но определено не е хирургически скалпел, който знае кога да спре да реже от чуждото партийно месо и сега опря до кокала. Тя така халоса остатъчната СДС, че партията се разпадна до степен да остане само марката- онази, до която той се домогваше. Така Борисов ще си получи- с изпразнено от личности и съдържание- агонизиращо подобие на някогашното синьо величие. Толкова изпразнено наистина, че вече се налага да бъдат търсени за поръчките наемници от ариегарда на националистическата „Атака”!

Без да иска Борисов стимулира по парадоксален начин съпротивителните сили на набелязаните за претопяване в неговия казан сини политици, около които вече ври и кипи вълна от обединителни процеси. Както си го знаем, той като нищо ще си го припише като за(слуга), но за тази „услуга” няма слуга, който да му благодари. Готовите да му (у)служат остават да крепят „марката”, а те едва ли са особено щастливи да наблюдават собственото си олекване на политическия кантар и преоценяването на личната им електорална значимост.

Да му е честита марката- никак не е триумфална, но за девалвацията й Борисов допринесе сам!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: