Празнична лекция за студенти

Есента на 1960 г. тръгнах за София да уча медицина. Но преди това една година не бях нито в университета, нито в казармата – правих бисквити във фабрика „Толбухин“, сега „Победа“, бившата „Чальовски“ в Бургас. Петър Петров, мой братовчед, известен в града с прякора Мозъка, ни въведе – мен и приятелите Наско (Атанас Георгиев) и Шивача (Кирил Шивачев) – в живота на интелектуалната бохема на града. На обед сядахме в „Кошарата“ на „Интера“ – вътрешното сепаре вдясно, вечер – в ресторанта и бара на хотел „Приморец“ или в „Морското казино“, на което баща ми беше управител. Като ме виждаше с тези интелигентни юнаци, баща ми навярно се е стреснал и като тръгвах за София, ми даде една табелка – на син фон с червени, калиграфски изписани букви ясно се четеше: „ЗА КАКВО СЪМ ДОШЪЛ ТУК?“. Когато приятелите те викат да пиете, прочети какво пише на табелката, отговорът е „Да уча, не да пия!“

Прочети цялата новина

Свързани новини: