Тунис по пътя на кризата в Египет

Далеч от продължаващата и разразяваща се криза в Египет, ислямисткото правителство в Тунис се изправя пред проблеми. В много отношения развитието на кризата в Тунис е подобно на това в Египет: протести срещу правителството, което изглежда се интересува повече да преследва своя религиозен дневен ред, отколкото от решаването на проблемите на страната. Освен всичко останало, кабинетът проявява арогантност в отношението си към народа, с което се доближава до предишния режим на Бен Али.

В края на миналия месец избухнаха сблъсъци в Силиана, земеделски и икономически град на около 130 км. от столицата Тунис. Младежи, хвърлящи камъни, се сблъскаха с полицаи, които пък използват сълзотворен газ. Повече от 250 души са ранени, 17 от тях тежко. Сблъсъците продължават цели пет дни.

Протестиращите искат създаване на работни места и отстраняване на местния управител, назначен от партията Аннахда – спечелилата най-много гласове политическа сила на изборите миналата година. Но протестите изразяват цялостното недоволство срещу правителството изобщо. Вълна от стачки заля също Касерин, Гафса и Сфакс.

“Правителството възпроизвежда поведението на режима на Бен Али”, смята Ияд Дахмани от ляво-центристката Републиканска партия, “това е арогантно правителство, което смята, че с изборната си победа може да използва сълзотворен газ, вместо да създава работни места и инвестиции.”

Ройтерс продължава с обяснението на ситуацията:

“Един демонстрант, учител, който не пожелава да бъде назоват, казва, че е гласувал за Аннахда миналата година, но смята, че ислямистите се провалят пред хората. Ние избрахме истински рай за Аннахда. Няма да направи тази грешка отново.”

Междувременно от Аннахда не изглежда да са се научили на нещо от грешките на режима на Бен Али. Въпреки, че временно премахна управителя на Силиана, като цяло пренебрегна протестиращите, обвинявайки ги, че така прогонват инвеститорите, Аннахда прояви слаб интерес и към исканията за нови работни места.

Главният търговски синдикат в Тунис призовава за обща стачка на 13 декември – ход, който Рашид Гануши, лидерът на Аннахда, осъди като чисто политически, а не въз основа на социални искания. Някои от привържениците на Аннахда са по-отстъпчиви, като казват, че уважават решението на синдиката за провеждане на стачка, въпреки, че не са съгласни с тази акция.

В събота, про-правителствени демонстранти излязоха по улиците, като се противопоставиха на призива на синдиката за стачка, тъй като според тях тя ще навреди на икономиката и обществото.

Както Египет, така и Тунис има дълга история на синдикална активност, която Аннахда не може да пренебрегне. Миналата сряда се навършиха точно 60 години от убийството на синдикалния лидер Фархат Хашид от агенти на френското правителство, считан за “баща на тунизийския синдитализъм”. Припомняйки наследството на Хашид в статия за Open Democracy, Роб Принс коментира неотдавнашното избухване на сблъсъци в Силиана като много повече от израз на гняв и разочарование:

“Трябва да се напомни, че огромната младежка безработица, ниските заплати, са сред основните фактори, допринесли за бунта, свалил Бен Али…

Това е знак на протест срещу колебаещото се правителство, изместващо тунизийското общество в религиозна посока, докато е празно откъм усилия за преодоляване на ужасяващата бедност в страната и безработицата.

Това е знак на протест срещу социалната поляризация между бедни и богати, между градските центрове и селските райони, които отново почти не са получили внимание… Силиана е предупреждение към правителството на прехода – да се заеме сериозно с истинските проблеми, или да поеме последствията…”

По Брайън Уитакър и Tunisia Live

Прочети цялата новина

Свързани новини: