Пенсионерите нямат спирачки

„Човек се учи цял живот” – позната максима, която сме свикнали да изричаме машинално, без да вникваме дълбоко в нейния смисъл. Освен това обичаме да слагаме етикети на хората, с което си внушаваме, че внасяме ред в хаоса, наречен живот. Ето пример - безпомощни, грохнали, измъчени и изолирани. Все думи, които повечето хора, биха използвали за възрастните у нас; хора, които едва свързват двата края. Мислим си, че животът за тях спира, когато излязат в пенсия… А кой казва, че трябва да набиват спирачки на развитието си? Какво пречи животът за тях тепърва да започва? Винаги са ме вдъхновявали онези пенсионери, които не слагат точка на развитието си, дори и да са сложили край на кариерата си. Аплодирам най-вече онези, които се записват на курсове по рисуване или фотография, включват се в различни обучения, кандидатстват в университет и дори скачат с бънджи. Може би звучи странно, но аз завиждам на възрастните хора - за свободното време, в което могат да четат любимите си книги, да...

Прочети цялата новина

Свързани новини: