Сделката “сделано в Си Ен Ен”

Отвратителното лице на журналистиката

 

Kafene.net

Новината за очакваното британско кралско бебе показа най-отвратителните черти на журналистиката. Тя започна с небивала еуфория и завърши с шокиращата смърт на една медицинска сестра, която накара много хора да се замислят дали медиите трайно не са предали обществения интерес в бясното съревнование за печелене на зрители и читатели.

Случилото се със сигурност дава повод за много размисли. Още повече, че става в момент, когато британското правителство е под натиск да въведе законова регулация за печатните медии на Острова. Искането е следствие от друг скандал, свързан с издания на Рупърт Мърдок, които са разследвани за незаконно подслушване на известни личности и подкупване на полицаи с цел получаване на информация.

В случая обаче не британските медии, а двама радиоводещи от Австралия свършиха мръсната работа. Те се обадиха в болница „Крал Едуард VII“ в Лондон, където бе настанена бременната съпругата на принц Уилям и поискаха информация за състоянието й, представяйки се за британската кралица и нейния син Чарлз. Дръзкият им ход сработи напълно, тъй като на Острова подобна услуга е в реда на нещата. Тя е част от разбирането, че освен на болния трябва да се помогне и на неговите притеснени близки да преминат през сполетялото ги изпитание. Затова и вдигналата телефона медицинска сестра, услужливо прехвърля разговора към своя колежка, която дава исканите сведения.

По-късно двамата водещи от радио 2Day FM ще се хвалят, че това е бил най-лесният им трик, а хваналата се на него сестра ще бъде намерена мъртва в служебната си квартира. Първоначалните информации сочат, че 46-годишната Джейсинта Салдана се е самоубила. От болницата отричат да са я подлагали на натиск заради гафа, тъй като е била една от усърдните членове на екипа. Кралското семейство също тръди, че не е имало претенции за случилото се.

Ако обаче проследим историята на тази жена, лесно можем да си представим, как разразилият се след въпросното обаждане скандал се е стоварил като парен чук върху нейния живот. Джейсинта Салдана е индийка. Живее на семейни начала с 49-годишен счетоводител и имат син на 16 г. и дъщеря на 14 г. Семейството е в град Бристъл, а през седмицата тя е в Лондон, за да работи. Докато е в британската столица, нощува в общежитие в близост до болницата. Съседите й я наричат „кралската сестра“ заради работа й в „Крал Едуард VII“. Казват, че е много състрадателна и мила. Често помагала на възрастен човек да отиде до магазина, за да си пазарува.

И точно тя се оказа слабото място на болницата, която от години обслужва краското семейство. Ако Джейсинта Салдана не си бе отишла от този свят, със сигурност щеше да бъде разнищена от репортерите, които изкараха 3 денонощия пред здравното заведение в очакване на новини за Кейт. Те се стекоха светкавично там като ято грабливи птици, след като кралското семейство съобщи миналия понеделник, че херцогинята на Кеймбридж е приета заради остро сутрешно гадене, защото е бременна. Новината за очаквания кралски наследник веднага стана водеща за британските медии. Всеки ден имаше директни включвания от мястото кога Уилям я е посетил, кога нейната майка, сестра. Дори британският премиер Дейвид Камерън даде интервю колко е щастлив и уверен, че херцогът и херцогинята ще бъдат добри родители.

Подетата от британските журналисти истерия бързо завладя и медиите по света. За бременността започна да се пише като изключително важно събитие, макар да няма необходимите признаци на такова. Чаканото бебе има шанс да наследи британския престол най-малко след половин век, когато прадядо му принц Чарлз и баща му принц Уилям използват своето право да заместят на трона кралица Елизабет Втора. Така че появата му чисто институционално няма значение сега, освен за по-бързото прокарване на закон, даващ равни права и на децата от женски пол при унаследяването в британското кралско семейство. Правният акт обаче бе пренебрежително дребен детайл в огромния обем от медийни информации за майчинството на Кейт.

Много повече се изписа и изговори дали тя е забременяла преди или след голите й снимки от средата на септември, направени от папарак по време на ваканция с Уилям в частно имение във Франция. Появиха се подозрения, че точно заради тях кралското семейство е избързало със съобщението за нейната бременност – за да изпревари любопитното надничане на медиите. Естествено отново бе направен паралел с лейди Даяна, покойната майка на принц Уилям, която загина в катастрофа след поредното преследване от папараци.

Сега друга смърт легна на съвестта на настървените за сензации журналисти. И уволнението на двамата радиоводещи, извиненията на най-високо ниво от Австралия за случилото се едва ли ще оправят нещата. 2DayFM и друг път е било критикувано за грубо навлизане в личния живот на хората. През 2009 г. австралийският Съвет за комуникации и медии поставя радиото под наблюдение за 5 г. и го предупреждава, че може да му отнеме лиценза , ако не увеличи мерките за защита на малолетни. Това става, след като 14-годишно дете е подложено в ефир на тест с детектор на лъжата и така майка му научава, че е било изнасилено. Заради подобни провокации, някои от които на ръба на закона, въпросната радиостанция е много популярна, особено сред младежите между 15 и 25 г.

И ако тя бъде спряна или фалирана чрез бойкот на рекламодатели, какъвто вече започна, ще се намери друга медия, която няма да се свени да рови в мръсното бельо на хората. Защото откакто Джоузеф Пулицър сложи основите на жълтата преса в края на на XIX в., дежурното обяснение е, че това се продава най-добре. През последните години към него се прибави и оправданието – интернет, който поставя на колене традиционната журналистика.

Дали обаче докато гонят приходи, медиите не си живеят в паралелен свят, който няма нищо общо с потребностите на обществото? Да, масово хората предпочитат да се развличат и да задоволяват ниските си страсти пред това да плащат за информация. Така е откакто свят светува. Но да разчиташ на това, за да се кичиш с прозвището журналист, е недостойно и пагубно. Все пак смисълът на журналистическата професия е преди всичко да информира обективно и безпристрастно. Затова преквалифицираната в радиоводеща бивша австралийска манекенка Мел Грейг, която си позволи да се преструва на кралица Елизабет Втора, е достатъчно добро доказателство до какво може да доведе даването на трибуна на случайни хора.

Такова впрочем се наблюдава и в българските медии през последните години. Постепенно публицистични предавания в телевизиите бяха заменени от магазинни формати, водени от актьори, манекенки и всякакъв друг калибър изгряващи звезди, а задълбочените анализи емигрираха от вестниците в интернет. При това всичко стана без особена съпротива от страна на журналистите.”

 

Публикувам тази статия от сайта Kafene.net в ivo.bg по няколко причини.

Нали сме съгласни-мнозина от нас, че ни липсват ориентири в сериозната журналистика, изтикани от печалбарството, цинизма и примирението с властта ( вкл. тази на парите, което не е български патент, само дето парите тук зависят от властта) над принципите в канавката на професията и че май доста преждевременно бяха затворени българските секции на радиостанциите Би Би Си, „Свободна Европа”, „Дойче веле”?

Ето че колегите от българския отбор на Би Си Си, които намериха начин чрез Kafene.net да продължат живота си на български журналисти и след кончината на техния микрофон в Лондон, дават пример как се „оцелява”. Но не по познатия тук начин, а чрез отстояване на въпросните принципи, които се борят в България за глътка чуваемост в бурния каналджийски медиен свят на срастването на властта с парите, от което се ражда отвратителното лице на пропагандата.

Анализът на ситуацията около скандала, погледнат от такива лондонски висоти ( при цялата низост на случката, която е поводът за този разговор), звучи емигрантски. Защото няма да го чуете и прочетете в туземните ни медии.Тук за въжето на обесеното свободно слово е забранено да се коментира в килията на щастливо усмихнатите от своя личен просперитет „важни” медии. Нещо повече, на пиедестала на „славата” стърчат разни субекти, които се самонаричат „журналисти”, макар да е видно не от Лондон, а от Лапландия, че всъщност лапат най-безсрамно поръчки и ни ги повръщат под формата на „разследвания”.

Освен всичко друго, от лондонския поглед, който не щади уродливите извращения в журналистиката в нейната люлка (британската вестникарска традиция, предадена чак в Австралия, е основополагаща , направо нарицателно за професионални стандарти повече от два века), се откроява още по-ясно усещането за мизерията на българските медийни гласове- не защото са по-различни в злоупотребата с доверието на публиката, а защото тук имитират само отвратителното лице на съвременната журналистика.

Там,в Лондон, както и в света, който е искрено потресен от конкретната драма, има поне чувствителност към човешките трагедии. Докато тук „жабата”, разпъната на тезгяха на медийната лаборатория за производство на съмнителни забавления, не дава вече признаци на живот при епизодичните убождания с перото на малцинството, което не работи по поръчка.

Вместо да боде, перото у нас гали „когото трябва” и „където трябва”, защото ръцете, които го държат, са или вързани зад гърба на пишещите, или просто са загубили чувствителност към болките на обществото поради катрана и меда, с които са намазани от общата каца на власт и корпоративни интереси.

Ако ви трябва нагледна илюстрация, бръкнете в интернет и си извадете илюстрация под формата на снимка на горд „журналист” край своя корпоративно търговски господар от едноименната банка, стояща зад шумно оповестената миналата седмица сделка да бъдем облъчвани от най-слугинската българска телевизия със закупени права да представя в България световния новинарски лидер Си Ен Ен. Иначе казано, обещават ни, че след няколко месеца, буквално в навечерието на изборите, вече ще ни лъжат зад автентичен американски параван.

Тази „врътка” не е нова и е явно местен патент в пропагандата- направо висш пилотаж. Схемата с купуването на американски авторитет беше приложена в зората на първоначалното натрупване на зрители от кукловодите на Би Ти Ви. Срещу някакви пари, от които дори и милиардер явно не се отказва, частният канал нахлу в България и определи стандартите в новата телевизионна ера в България, претендирайки да бъде част от „високите американски стандарти” само защото медийният магнат Рупърт Мърдок се беше съгласил по неясни за никого тук критерии да служи временно ( явно преди срокът за това, предвиден от съответното заплащане, да изтече) за американска емблема с името си и с корпорацията си „Фокс нюз”.

Съпротивата срещу всичко това у нас е сломена от доста време и поради липсата на кой знае каква взискателност на публиката очевидно няма и търсене на стока, като свободното и автентично журналистическо слово. Остава да се надяваме, да бъдем „освободени” пак от Русия, където моделът на медийния автократизъм ще се срине с провала на самата автокрация на Путин и това неминуемо ще доведе до нова перестройка. Защото, както знаем, американците упорито отказват да ни освобождават, дори си продават емблемите на поробителите на свободното слово у нас. Може би си мислят, че трябва сами да се преборим и вероятно са прави за себе си…

Впрочем, накрая, да ви кажа , че може и да греша. Не изцяло, а за последното: сделката със Си Ен Ен май нещо буксува до степен, че мога и да бъда опроверган, а циничната далавера с употребата на американската емблема да се провали. Когато науча нещо повече, ще ви споделя. Но засега смятайте този намек за новина в развитие.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: