Прага за напреднали

 Днес Ваня ще ни покаже чешката столица Прага от доста по-детайлна гледан точка. Приятно четене:  

Прага за напреднали

Чували ли сте израза Човек вижда толкова, колкото знае? Не? Казал го е Гьоте. Доскоро и аз не бях чувала тази мъдрост, но преди няколко дни Фейсбук ми предложи цитата за лайкване и споделяне. Докато проверявах авторството на Гьоте в немските източници, попаднах на същия израз, но вече като мото на пътеводителите на немското издателство DuMont (Man sieht nur, was man weiss). Наистина идеално начало за всеки пътеводител. И отговаря на въпросите ми защо туристите виждат различни неща в един и същ град (а някои виждат и несъществуващи неща – като например Дунава в Прага :-)).   [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Прага, изглед от Вълтава към Храдчани[/caption]   Сигурно вече сте разбрали, че това няма да бъде истински пътепис (поне не хронологичен), а по-скоро личен пътеводител на знаците на Прага, които съм събирала през последните години. Това е маршрут за напреднали - за да видим (и знаем) повече, ще се оставим Прага да ни води по следите на отминалото време, ще правим и дълги почивки с кафе и бира.   За мене е загадка как този град успява да се хареса на всички. За Рим, Виена, дори и Париж („Меката” на романтичните пътешествия) съм чувала противоречиви мнения, докато за Прага – само възторжени възклицания (ах, колко романтично!).  

Прага е като музей на открито,

няма задължителни маршрути, но всичко заслужава да бъде видяно.   [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Вълтава, изглед към Карлов мост и Старе место[/caption]

 

  Тук има много туристически клопки, но дори и да паднете в тях, остава нелошото чувство, че сте опитали от всичко, което предлага този фантастичен град. (Или бирата изтрива лошите спомени!?) Един съвет в аванс (ако не продължите да четете нататък) - отидете на Карлов мост рано сутрин, иначе от туристите почти нищо няма да видите. Най-добре е изобщо да избягвате местата, където се събират тълпите, както и кръчмите „При Швейк” (нали не мислите, че двестагодишна пивница може да носи това име).   И точно в Прага мога да си позволя да харесам най-туристическото място –

централния площад на Старо место – с Тинската катедрала и готическата къща с каменната камбанка.

  [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Тинската катедрала, къщата с каменната камбанка и паметникът на Ян Хус[/caption]   Кулоподобната къща с каменната камбанка е една от най-старите на площада, била е част от по-голям градски дворец. Подобно на много други стари сгради, фасадата й е била променяна през годините, едва през 20 в., при реставрация възстановяват първоначалния й готически вид. Предполага се, че в къщата е живяла майката на Карл IV, а вероятно и той самият, докато е чакал да бъде завършена резиденцията му в Пражкия Храд.   [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Къщата с каменната камбанка (фрагмент)[/caption]   Когато сме

в Прага, името на Карл IV ще ни преследва,

затова е хубаво да сме подготвени с малко исторически факти. По време на неговото управление Прага се превръща в резиденция и главен град на Свещената Римска империя (1348 г.). На сградата на кметството в Старе место има надпис Praga Caput Regni (Прага столица на Империята). През 1348 г. Карл IV основава Карловия университет, а през 1357 г. започва строежа на Карловия мост. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     И понеже всичко се познава чрез сравнение, нека видим какво друго се е случило по това време в Европа. Годината е 1348 – избухва чумната епидемия (наречена по-късно „Черната смърт”), измира една трета от населението на континента. Папа Климент VI издава две були, в които се обявява против преследването на евреи и твърди, че евреите нямат вина за отравянето на кладенците или за избухването на заразата. Който преследва евреи, е заплашен с отлъчване от църквата. По същото време професорите от медицинския факултет на Парижкия университет смятат, че причина за чумната епидемия е една неблагоприятна констелация (на 24 март 1345 г.) на планетите Юпитер, Сатурн и Марс.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] Сградата на кметството на Старе место[/caption]   Минаваме покрай

кметството на Старе место

Това всъщност са няколко великолепни, долепени една до друга стари къщи, за съжаление, част от сградата е разрушена в края на Втората световна война. Въпреки всички истории за немного топлото отношение на чехите към Русия и руснаците, върху кметството стои стара табела (на чешки и руски), която напомня, че на 9 май 1945 г. Червената армия, под командването на героя на Съветския съюз маршал Конев, е освободила въстаналата срещу немските окупатори Прага.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] Надписът Praga Caput Regni върху сградата на Кметството на Старе место[/caption]

 

  Пред кметството виждаме 27 бели кръста, оформени като част от паважа. На това място през 1621 г. са били екзекутирани 27 протестантски благородници.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] 27 кръста върху паважа пред кметството на Старе место[/caption]   Тук отново трябва

да се обърнем към историята -

бунтът на чехите срещу католическата Хабсбургска монархия започва през 1618 г. с избора на бъдещия император на Свещената Римска империя Фердинанд II за кронпринц на Бохемия. През пролетта на 1618 г. чешки протестантски благородници изхвърлят през прозореца на Пражкия замък представителите на кронпринца (това е т.нар. втора пражка дефенестрация* – от лат. изхвърляне през прозореца). Изхвърлените през прозореца падат върху купчина тор и оцеляват, но унижението от този акт и продължаващите конфликти между протестанти и католици дават началото на Тридесетгодишната война (1618-1648 г.). След като чешките протестанти губят битката при Била хора през 1620 г., започва повторното католизиране на Бохемия. Жестоката екзекуцията на 27 протестантски благородници е краят на бунта от 1618 г. Според официалните данни днес в Чехия преобладават атеистите - 59% от населението, 27% са католици и едва 2,3% - протестанти.       Близо до паметника на Ян Хус, върху паважа на площада е означен

Пражкият меридиан

Линията на меридиана посочва мястото, където точно в 12 ч. е падала сянката на вече несъществуващата колона на Дева Мария.   [caption id="" align="aligncenter" width="657"] Пражкият меридиан, означен върху паважа[/caption]   Колоната е била построена през 1652 г., скоро след края на Тридесетгодишната война, като знак на благодарност, но и като политически символ на победата на католицизма. Точните изследвания са били направени с помощта на слънчев часовник в астрономическата кула на йезуитския колеж Клементинум**. През 1918 г., след обявяването на новата държава Чехословакия, тълпа беснеещи националисти разрушава колоната на Мария, защото са я свързвали с управлението на Хабсбургите.     На тази стара гравюрата може да се види как е изглеждала колоната на Дева Мария (и обедната й сянка). Сградата в вляво е къщата с каменната камбанка, преди да бъде възстановен оригиналният й готически вид.   [caption id="" align="aligncenter" width="618"] Гравюра от 1841 г (Лудвиг Рихтер), Тинската катедрала и колоната на Дева Мария[/caption]

 

 

Влизаме в Тинската катедрала,

чиито кули доминират над всички сгради на площада. До 1620 г. е била главна църква на хуситите в Прага. Вътре в храма се пазят стари гробници, много от надгробните плочи са повредени преди време, когато ходенето върху тях не е било непочтително, а се е считало, че пази от зъбобол. Един от най-известните гробове е на датския астроном Тихо Брахе, който е работил в Прага през последните години от живота си.   Зад Тинската катедрала се намира

търговският център на средновековния град (Ungelt, Týn) –

представлява голям двор, изцяло заграден от околните къщи. На това място още през 12 в. чуждите търговци са отсядали, за да продават стоката си.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] Входът на Ungelt[/caption]   Всеки, който вече е влязъл в Ungelt-а, е бил под защитата на краля и е плащал определена сума за това. Имало е забрана в двора да се влиза въоръжен – оръжието се предавало още на вратата.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] Ungelt, след входа (от страната на Тинската катедрала)[/caption]   В двора е имало помещения за пренощуване, складове за съхранение на стоката, конюшни, занаятчийски работилници, болница.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] Ungelt (другият изход/вход)[/caption]  

Усещането за автентичност на стара Прага

се дължи и на факта, че улиците повтарят средновековния градоустройствен план. След унищожителни пожари или наводнения сградите са били възстановявани отново на старото място, върху запазените готически основи на къщите. Наново изградените стени са украсявани с типичните ренесансови рисунки (сграфито) или с по-късните барокови фасади.   Понякога хората просто са решавали, че не си струва труда да се копае довлечената от реката пръст и тиня, отказвали са се от затрупаните си мазетата и първите етажи на сградите са се превръщали в подземни складове – много от сегашните кръчми в Прага се намират точно в такива помещения.   Типичен пример за подобно дострояване е

ъгловата къща „При златния кладенец” –

основите са от 12-13 в., има ренесансов вид и богата барокова декорация. Известно е, че около 1700 г. тогавашният собственик на сградата е поръчал изработката на светците по фасадата като израз на благодарност за избавлението на семейството му от чумата.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] Къщата „При златния кладенец”, ул. „Карлова”, Старе место[/caption]   Любопитно е да се види и как е решен проблемът с питейната вода в града. В центъра на Малкия площад има запазен красив ренесансов кладенец от 1560 г., който все още функционира. Покрит е с декоративна решетка от ковано желязо.   [caption id="" align="aligncenter" width="613"] Кладенец с решетка, на Малкия площад, Старе место[/caption]   Склонни сме да мислим, че в миналото правилата винаги са били на страната на по-силния, но търговията, която е била в основата на градския живот в Прага, е изисквала спазването на ясни принципи – честност и постоянен контрол.

Сградата на старото кметство в Храдчани

носи свидетелствата от това време. Къщата е построена след 1598 г., когато Храдчани става кралски град, а след 1784 г., когато всички пражки градове се обединяват в един град, се ползва като частен дом. Върху фасадата на сградата още личат изображенията на справедливостта и императорския герб.   [caption id="" align="aligncenter" width="657"] Старото кметство, Храдчани[/caption]   Но тук всички туристи гледат една метална пластина, закрепена на входната порта.   [caption id="" align="aligncenter" width="636"] Вратата на старото кметство, с мярката за дължина (лакът)[/caption] Металната пластина върху вратата показва официалния стандарт на тогавашната мярка за дължина (един лакът). И търговците, и купувачите са имали възможност да проверяват дали стоката отговаря на уговореното количество. Ефективно и лесно решение, но дали и споровете са били изглаждани толкова бързо, портата на старото кметство нищо не казва.   Другият интересен обект също е в Храдчани –

вратата на Матиас,

която се смята за един от първите барокови строежи в Чехия, несвързани с църквата. Когато е била построена, вратата е стояла свободно в двора като триумфална арка, по-късно е вградена в сградата на новия дворец.   [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Храдчани, главният вход на Двореца[/caption]   Мисля си, че вградената врата на Матиас е истинският символ на Прага, където всеки продължава да строи своята част от общата къща.   Връщаме се отново в нашето време пред

музея на Франц Кафка, в Мала страна

Фигури на пикаещи мъже. Езерцето, в което се случва това, е с очертанията на Чехия. Автор на композицията е провокативният Давид Черни, който в друга своя инсталация представи България чрез образа на турска тоалетна. Самият той казва, че е учуден защо скулптурата с двете мъжки фигури не е премахната, но допуска, че причината за това може да е частният характер на инвестицията. Донякъде обаче този факт показва и особеното чувство за хумор на чехите. Шегите с всякакви физиологични нужди са много популярни в Чехия.   [caption id="" align="aligncenter" width="662"] Пред музея на Франц Кафка, Прага[/caption]  

Време за кафе

Отиваме да пием кафе в кафене „Лувър” (Café Louvre, ул. Národní 22). Това е историческо място от по-ново време - основано е в началото на 20 в., посещавали са го Карел Чапек, Макс Брод, Кафка и Айнщайн. През соцпериода е затворено както повечето стари пражки кафенета, за да не се събират много хора „без работа” на едно място. Очевидци разказват, че затварянето на „Лувър”-а е било шумно и публично - от прозорците са били хвърляни мебели, чаши и прибори – един вид нова дефенестрация. В началото на 90-те години на 20 в. кафенето отново отваря врати.   [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Café Louvre[/caption]   Кафенето разполага с два големи салона за посетители, ресторант, сладкарница и игрална зала за билярд с няколко маси. В коридора има гардероб с гардеробиерка (почти като в хотел „Сахер” във Виена) и щанд за по-нестандартни сувенири.   Автентичният вид на интериора е постигнат благодарение на запазените стари фотографии.   [caption id="" align="aligncenter" width="684"] Интериорът на Café Louvre[/caption]   Специалитетът тук е течният шоколад – гъст и много вкусен. Не правете грешката да слагате допълнително захар, както аз направих първия път!   Шоколадовите торти са прекрасни за любителите на горчивия шоколад, но не са много сладки за масовия български вкус. Аз лично, след като опитах медовника (сладкиш с мед и орехи), спрях да търся други десерти и си поръчвам само това.   Американската лимонада с гренадин (сок от нар) е отличен избор за следобеда.   [caption id="" align="aligncenter" width="678"] Течен шоколад Louvre и шоколадови торти в кафене „Лувър”[/caption]  

Време за чешка бира (най-после)

Целта ни е бирария „При черния вол” (pivnice U černeho vola). Намира се в Храдчани, близо до Лорета. Според мене тук живее Добрият Дух на Бирата. Дори само споменът за тази кръчма ме изпълва с умиление. Последното боядисване сигурно е от преди 50 години. Обзавеждането е традиционно – дървени пейки и маси. Дамските тоалетни се заключват, като ключът стои на бара. Случайните туристи се обслужват на чешки. Бирата е Pilsner Urquell и Velkopopovický kozel.   [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Бирария „При черния вол”[/caption]   Както е известно на всички туристи в Чехия, най-евтиното нещо в менюто не е кафето, а малката наливна бира. Келнерите имат навика да наблюдават клиентите си – докато поставяш на масата вече празната си халба, те поглеждат въпросително и ако кимнеш одобрително (или само се усмихнеш), веднага получаваш още едно от същото (като марка и количество). И всички са доволни!  

И е крайно време да опитаме от чешката кухня

Тръгваме към кръчма „При библиотеката” (restaurace U knihovny, ул. Veleslavínova 10). Намира се в центъра на Прага, в непосредствена близост до Градската библиотека и до Клементинума (бившия йезуитски колеж, в момента там е Националната библиотека на Чехия).   [caption id="" align="aligncenter" width="668"] Сградата на U knihovny, ул. Veleslavínova 10 (жълтата къща, на преден план)[/caption]   Заведението е тип „народна кръчма” и предлага истинска храна на нормални цени (даже ниски за центъра на града). Има два етажа – на нивото на улицата е кафенето, а долу е разположена кръчмата - в старо подземие, със сводове и неизмазани тухли.   Келнерите познават по-голямата част от клиентите си, усещането за квартална кръчма е много силно. Тук ми е любопитно да видя как чехите се хранят – енергично, бързо, почти работно - няма го обичайното за нас дълго седене на маса с допиване и дояждане.   Менюто е миш-маш от традиционни чешки рецепти и интернационална кухня, изглежда кратко, но може да нахрани и по-претенциозни клиенти. Бирата е Pilsner Urquell и Staropramen.  

Има изненада за българските гости – предлагат и шопска салата

Разбира се, чешката шопска салата доста се различава като грамаж и вкус от оригинала, но е интересно предложение – за чехите. А понякога и българите се объркват – покрай шопската салата в менюто едно наше момче искаше да си поръчва ракия с овчарска салата. (Така става, като не се чете до края.)   Но българската връзка не свършва само с шопската салата. Единият от сервитьорите е бил някога в България, разпознава езика ни, но не разбира много, затова пък почти без акцент произнася отделни фрази на български, както и култовото за довиждане „Хайде живи и здрави, не бързайте, важното е да не се потите!” !?! Не съм много сигурна дали изобщо разбира какво казва, но се радва на реакциите ни. :-)   [caption id="" align="aligncenter" width="664"] Сервитьорът вляво обича да говори на български, но не приема поръчки на български[/caption]   Na zdraví!   Автор: Ваня Григорова Снимки: авторът *Първата пражка дефенестрация става през 1419 г. (няколко години след като Ян Хус е изгорен на клада като еретик). Пред кметството на Нове место група крайни хусити настояват техни сподвижници да бъдат освободени от ареста. Провокирани от хвърлен към тях камък, те щурмуват сградата и изхвърлят през прозореца членове на градския съвет, които на улицата са доубити от тълпата. Малко след това започват Хуситските войни. - бел.авторът  **Голяма е ролята на йезуитския орден за налагането на католицизма в чешките земи. Орденът е създаден през 1534 г., през 1556 г. негови представители пристигат в Прага, за да подпомогнат Контрареформацията. Дейността на йезуитите е насочена предимно към обучение и образование, мисионерска работа, развитие на изкуството и науката. Според католическата църква религиозните теми трябва да се представят по нов емоционален и въздействащ начин, за да привличат нови привърженици на вярата. Барокът с неговите драматични и пищни образи задоволява точно това изискване и става представителен стил за периода на Контрареформацията. – бел.авторът     Други разкази, свързани с Чехия– на картата: [КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :) Чехия

Прочети цялата новина

Свързани новини: