12/12/12 07:47
(http://patepis.com/)
(http://patepis.com/)
Прага за напреднали
Днес Ваня ще ни покаже чешката столица Прага от доста по-детайлна гледан точка. Приятно четене:Прага за напреднали
Чували ли сте израза Човек вижда толкова, колкото знае? Не? Казал го е Гьоте. Доскоро и аз не бях чувала тази мъдрост, но преди няколко дни Фейсбук ми предложи цитата за лайкване и споделяне. Докато проверявах авторството на Гьоте в немските източници, попаднах на същия израз, но вече като мото на пътеводителите на немското издателство DuMont (Man sieht nur, was man weiss). Наистина идеално начало за всеки пътеводител. И отговаря на въпросите ми защо туристите виждат различни неща в един и същ град (а някои виждат и несъществуващи неща – като например Дунава в Прага :-)). [caption id="" align="aligncenter" width="664"]![Прага, изглед от Вълтава към Храдчани Прага, изглед от Вълтава към Храдчани](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_1_vg.jpg)
Прага е като музей на открито,
няма задължителни маршрути, но всичко заслужава да бъде видяно. [caption id="" align="aligncenter" width="664"]![Вълтава, изглед към Карлов мост и Старе место Прага, изглед към Карлов мост и Старе место](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_2_vg.jpg)
Тук има много туристически клопки, но дори и да паднете в тях, остава нелошото чувство, че сте опитали от всичко, което предлага този фантастичен град. (Или бирата изтрива лошите спомени!?) Един съвет в аванс (ако не продължите да четете нататък) - отидете на Карлов мост рано сутрин, иначе от туристите почти нищо няма да видите. Най-добре е изобщо да избягвате местата, където се събират тълпите, както и кръчмите „При Швейк” (нали не мислите, че двестагодишна пивница може да носи това име). И точно в Прага мога да си позволя да харесам най-туристическото място –
централния площад на Старо место – с Тинската катедрала и готическата къща с каменната камбанка.
[caption id="" align="aligncenter" width="664"]![Прага, Старе место Прага, Старе место](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_3_vg.jpg)
![Прага, къщата с каменната камбанка Прага, къщата с каменната камбанка](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_4_vg.jpg)
в Прага, името на Карл IV ще ни преследва,
затова е хубаво да сме подготвени с малко исторически факти. По време на неговото управление Прага се превръща в резиденция и главен град на Свещената Римска империя (1348 г.). На сградата на кметството в Старе место има надпис Praga Caput Regni (Прага столица на Империята). През 1348 г. Карл IV основава Карловия университет, а през 1357 г. започва строежа на Карловия мост. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] И понеже всичко се познава чрез сравнение, нека видим какво друго се е случило по това време в Европа. Годината е 1348 – избухва чумната епидемия (наречена по-късно „Черната смърт”), измира една трета от населението на континента. Папа Климент VI издава две були, в които се обявява против преследването на евреи и твърди, че евреите нямат вина за отравянето на кладенците или за избухването на заразата. Който преследва евреи, е заплашен с отлъчване от църквата. По същото време професорите от медицинския факултет на Парижкия университет смятат, че причина за чумната епидемия е една неблагоприятна констелация (на 24 март 1345 г.) на планетите Юпитер, Сатурн и Марс. [caption id="" align="aligncenter" width="662"]![Кметството на Старе место Кметството на Старе место](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_5_vg.jpg)
кметството на Старе место
Това всъщност са няколко великолепни, долепени една до друга стари къщи, за съжаление, част от сградата е разрушена в края на Втората световна война. Въпреки всички истории за немного топлото отношение на чехите към Русия и руснаците, върху кметството стои стара табела (на чешки и руски), която напомня, че на 9 май 1945 г. Червената армия, под командването на героя на Съветския съюз маршал Конев, е освободила въстаналата срещу немските окупатори Прага. [caption id="" align="aligncenter" width="662"]![Кметството на Старе место Надпис върху сградата на кметството](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_6_vg.jpg)
Пред кметството виждаме 27 бели кръста, оформени като част от паважа. На това място през 1621 г. са били екзекутирани 27 протестантски благородници. [caption id="" align="aligncenter" width="662"]
![Прага, 27 кръста върху паважа Прага, 27 кръста върху паважа](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_7_vg.jpg)
да се обърнем към историята -
бунтът на чехите срещу католическата Хабсбургска монархия започва през 1618 г. с избора на бъдещия император на Свещената Римска империя Фердинанд II за кронпринц на Бохемия. През пролетта на 1618 г. чешки протестантски благородници изхвърлят през прозореца на Пражкия замък представителите на кронпринца (това е т.нар. втора пражка дефенестрация* – от лат. изхвърляне през прозореца). Изхвърлените през прозореца падат върху купчина тор и оцеляват, но унижението от този акт и продължаващите конфликти между протестанти и католици дават началото на Тридесетгодишната война (1618-1648 г.). След като чешките протестанти губят битката при Била хора през 1620 г., започва повторното католизиране на Бохемия. Жестоката екзекуцията на 27 протестантски благородници е краят на бунта от 1618 г. Според официалните данни днес в Чехия преобладават атеистите - 59% от населението, 27% са католици и едва 2,3% - протестанти. Близо до паметника на Ян Хус, върху паважа на площада е означенПражкият меридиан
Линията на меридиана посочва мястото, където точно в 12 ч. е падала сянката на вече несъществуващата колона на Дева Мария. [caption id="" align="aligncenter" width="657"]![Прага, Пражкият меридиан Прага, Пражкият меридиан](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_8_vg.jpg)
![Гравюра от 1841 г (Лудвиг Рихтер), Тинската катедрала и колоната на Дева Мария Гравюра, 1841](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_9_vg.jpg)
Влизаме в Тинската катедрала,
чиито кули доминират над всички сгради на площада. До 1620 г. е била главна църква на хуситите в Прага. Вътре в храма се пазят стари гробници, много от надгробните плочи са повредени преди време, когато ходенето върху тях не е било непочтително, а се е считало, че пази от зъбобол. Един от най-известните гробове е на датския астроном Тихо Брахе, който е работил в Прага през последните години от живота си. Зад Тинската катедрала се намиратърговският център на средновековния град (Ungelt, Týn) –
представлява голям двор, изцяло заграден от околните къщи. На това място още през 12 в. чуждите търговци са отсядали, за да продават стоката си. [caption id="" align="aligncenter" width="662"]![Входът на Ungelt, Прага Ungelt, вход](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_10_vg.jpg)
![Ungelt, Прага Ungelt, след входа](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_11_vg.jpg)
![Ungelt, Прага Ungelt, другият вход](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_12_vg.jpg)
Усещането за автентичност на стара Прага
се дължи и на факта, че улиците повтарят средновековния градоустройствен план. След унищожителни пожари или наводнения сградите са били възстановявани отново на старото място, върху запазените готически основи на къщите. Наново изградените стени са украсявани с типичните ренесансови рисунки (сграфито) или с по-късните барокови фасади. Понякога хората просто са решавали, че не си струва труда да се копае довлечената от реката пръст и тиня, отказвали са се от затрупаните си мазетата и първите етажи на сградите са се превръщали в подземни складове – много от сегашните кръчми в Прага се намират точно в такива помещения. Типичен пример за подобно дострояване еъгловата къща „При златния кладенец” –
основите са от 12-13 в., има ренесансов вид и богата барокова декорация. Известно е, че около 1700 г. тогавашният собственик на сградата е поръчал изработката на светците по фасадата като израз на благодарност за избавлението на семейството му от чумата. [caption id="" align="aligncenter" width="662"]![Прага, Старе Место Къщата "При златния кладенец"](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_13_vg.jpg)
![Кладенец с решетка – Прага, Старе место Кладенец с решетка](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_14_vg.jpg)
Сградата на старото кметство в Храдчани
носи свидетелствата от това време. Къщата е построена след 1598 г., когато Храдчани става кралски град, а след 1784 г., когато всички пражки градове се обединяват в един град, се ползва като частен дом. Върху фасадата на сградата още личат изображенията на справедливостта и императорския герб. [caption id="" align="aligncenter" width="657"]![Старото кметство, Храдчани Старото кметство, Храдчани](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_15_vg.jpg)
![Храдчани, Старото кметство – Прага мярка за дължина (лакът), кметството на Храдчани](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_16_vg.jpg)
вратата на Матиас,
която се смята за един от първите барокови строежи в Чехия, несвързани с църквата. Когато е била построена, вратата е стояла свободно в двора като триумфална арка, по-късно е вградена в сградата на новия дворец. [caption id="" align="aligncenter" width="664"]![Новият дворец, Храдчани – Прага, Чехия Новият дворец, Храдчани](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_17_vg.jpg)
музея на Франц Кафка, в Мала страна
Фигури на пикаещи мъже. Езерцето, в което се случва това, е с очертанията на Чехия. Автор на композицията е провокативният Давид Черни, който в друга своя инсталация представи България чрез образа на турска тоалетна. Самият той казва, че е учуден защо скулптурата с двете мъжки фигури не е премахната, но допуска, че причината за това може да е частният характер на инвестицията. Донякъде обаче този факт показва и особеното чувство за хумор на чехите. Шегите с всякакви физиологични нужди са много популярни в Чехия. [caption id="" align="aligncenter" width="662"]![Пред музея на Франц Кафка, Прага Пред музея на Франц Кафка](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_18_vg.jpg)
Време за кафе
Отиваме да пием кафе в кафене „Лувър” (Café Louvre, ул. Národní 22). Това е историческо място от по-ново време - основано е в началото на 20 в., посещавали са го Карел Чапек, Макс Брод, Кафка и Айнщайн. През соцпериода е затворено както повечето стари пражки кафенета, за да не се събират много хора „без работа” на едно място. Очевидци разказват, че затварянето на „Лувър”-а е било шумно и публично - от прозорците са били хвърляни мебели, чаши и прибори – един вид нова дефенестрация. В началото на 90-те години на 20 в. кафенето отново отваря врати. [caption id="" align="aligncenter" width="664"]![кафене "Лувър" – Прага кафене "Лувър" – Прага](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_19_bg.jpg)
![кафене "Лувър" – Прага Интериор, кафене "Лувър"](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_20_vg.jpg)
![Течен шоколад и торти, кафене "Лувър" – Прага Течен шоколад и торти, кафене "Лувър"](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_21_vg.jpg)
Време за чешка бира (най-после)
Целта ни е бирария „При черния вол” (pivnice U černeho vola). Намира се в Храдчани, близо до Лорета. Според мене тук живее Добрият Дух на Бирата. Дори само споменът за тази кръчма ме изпълва с умиление. Последното боядисване сигурно е от преди 50 години. Обзавеждането е традиционно – дървени пейки и маси. Дамските тоалетни се заключват, като ключът стои на бара. Случайните туристи се обслужват на чешки. Бирата е Pilsner Urquell и Velkopopovický kozel. [caption id="" align="aligncenter" width="664"]![Бирария „При черния вол”, Прага Бирария "При черния вол"](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_22_vg.jpg)
И е крайно време да опитаме от чешката кухня
Тръгваме към кръчма „При библиотеката” (restaurace U knihovny, ул. Veleslavínova 10). Намира се в центъра на Прага, в непосредствена близост до Градската библиотека и до Клементинума (бившия йезуитски колеж, в момента там е Националната библиотека на Чехия). [caption id="" align="aligncenter" width="668"]![Сградата на кръчма "При библиотеката" Сградата на кръчма "При библиотеката"](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_23_vg.jpg)
Има изненада за българските гости – предлагат и шопска салата
Разбира се, чешката шопска салата доста се различава като грамаж и вкус от оригинала, но е интересно предложение – за чехите. А понякога и българите се объркват – покрай шопската салата в менюто едно наше момче искаше да си поръчва ракия с овчарска салата. (Така става, като не се чете до края.) Но българската връзка не свършва само с шопската салата. Единият от сервитьорите е бил някога в България, разпознава езика ни, но не разбира много, затова пък почти без акцент произнася отделни фрази на български, както и култовото за довиждане „Хайде живи и здрави, не бързайте, важното е да не се потите!” !?! Не съм много сигурна дали изобщо разбира какво казва, но се радва на реакциите ни. :-) [caption id="" align="aligncenter" width="664"]![Весели келнери, кръчма "При библиотеката" Весели келнери, кръчма "При библиотеката"](http://patepis.com/wp-content/gallery/cz-praga/praga_24_vg.jpg)
Прочети цялата новина
Публикувана на 12/12/12 07:47 http://patepis.com/?p=37104
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2012/12/12