И все пак, не забравяйте Сирия

Едно видео се разпространява из Интернет, като свидетелство за героизма на обикновените хора по време на война. Едно сирийско момче, на 17 години, лази по улицата, за да се добере до простреляна от снайперист възрастна жена. Те не се познават, всъщност това е първият път, в който това момче вижда тази жена. Истории, подобни на тази, има с десетки из цяла Сирия, показващи силата на човешкия дух и нуждата от солидарност между напълно непознати, застигнати от ужаса на войната.

Сирийските кръвопролития продължават и дневната смъртност рядко пада под 100 убити. Трябва да признаем, че новините от Сирия сякаш станаха част от пейзажа. Всъщност това е най-лошото в една гражданска война – да се превърне в рутина, в нещо обичайно, част от бита. Понякога сме разстройвани от снимки, пуснати от наши приятели във Facebook или Twitter, понякога замълчаваме, когато видим ужасите на войната между един и същи народ, на сринатите градове и пустите улици. Всичко, което идва от там трябва да ни напомня, че нищо от ставащото не е просто новинарска история. Сирия се е превърнала в страна на паднали минарета и обезглавени деца. Това е истината и тя смущава мнозина от нас.

Спомням си някои от най-фрапиращите снимки, идващи от бащината ми родина – обезглавени трупове, екзекутирани младежи, сринати джамии, прашни улици, разпръснати вътрешности по асфалта в Алепо и Хомс, тълпите от изгладнели и обезверени хора пред малкото останали пекарни; от труповете пред една фурна, ударена от въздушен удар…

Но сякаш интересът към ставащото в Сирия намаля… На преден план излизат все повече новините от Египет, Тунис. Борбата на египтяните е права, нужна и важна – без нея страната би потънала в същия мрак от времето на Хосни Мубарак, ако не и по-лошо. Египетското общество е разделено, мнозина са гневни на “Мюсюлмански братя”, а техните поддръжници говорят за президента Мурси като за “говорител на Бог”… Сблъсъкът между секуларисти и либерали и фундаменталистите в Тунис и Египет седи в основата на днешния дебат. Много грешки в момента се виждат ясно и младежите се чувстват измамени. Да, ставащото в Египет е от изключителна важност за целия арабски свят, не само за Кайро.

Но достатъчен е един поглед върху социалните мрежи или новините, за да видим, че ставащото в Сирия е изместено, сякаш на сирийците не е отредено място на главната страница. Дебатът за революциите, свалянето на диктатурата и постигането на свобода се превръща в дебат за сблъсъка между политическия ислям и либералните движения. Този дебат включва сирийският въпрос, без да го прави основен. Покрай разочарованието се забравя, че ислямистката революция в Сирия е слаба и в най-добрия случай за нея ще има минимална победа. Ако е приоритет в Египет да се свали религиозния деспотизъм, то не бива да се пренебрегва кръвта, пролята в Сирия и да се консумира енергия в безполезна дискусия за религията и идентичността.

Разбирате ли….времето на конференциите е изтекло. Сирия се възприема като нещо различно, като събитие, което е важно, но ще му обърнем внимание “по-натам”, когато стане по-ясно според нашите представи.

Фактите, обаче, са ужасяващи.

Вече измират деца и от измръзване в бежанските лагери, хората се бият за одеяла. Сирия се нуждае от нещо повече от безполезни натяквания и търсене на отговорност. Нуждае се от нещо повече от празнословие и замазване на положението. Над 46 000 души вече загинаха, над 500 000 са бежанци, над 3 милиона са разселени. И въпреки това съществуват все още хора, като онова момче, лазещо по асфалта, за да достигне тялото на непозната за него простреляна жена. Дори само заради това момче, трябва да се продължи с истинския дебат за бъдещето на Сирия. Без сочене с пръст, без извъртане на очи, без лицемерие. Просто от човешка гледна точка. Тук идеологията и доктрината нямат дума.

Прочети цялата новина

Свързани новини: