Пoклонение в етрополския манастир „Света Троица”

След Карлуково, Цветан ще ни води до Етрополе и Етрополския манастир Света Троица. Приятно четене:

Пoклонение в етрополския манастир „Света Троица”

Усмихнатият есенен слънчев ден ни подкани да побързаме заедно с брат ми да се поклоним в Етрополският манастир, където да отпразнуваме Димитровден. Пасторални пейсажи с овце и коне видяхме край старият път към София.

 Днес Етрополе е по известно с футболната академия на Христо Стоичков и конната си база, в полите на Тетевенския Балкан.

    На входа на града ни посреща голям постер за Манастира. Минаваме през центъра на

Етрополе

като отдаваме почит пред

паметника на загиналите през войните,

прекосяваме просторния социалистически площад

  И по булевард Руски вървим към

Историческия музей

Той е разположен в елегантната сграда на бившия турски конак. От тук е минавал предрешен и Апостола на свободата на път към манастира. От старата чаршия е останала само

часовниковата кула

Ремонтирана наскоро, тя все още очаква своя майстор сахатчия да ѝ изкове стрелките отново.

  От центъра на кръстопътя поехме в посока Манастира,  по хубав асфалтов път към Рибарица. Внимание има две села Рибарица!! За пешеходните туристи има по нова еко пътека,  с дървен парапет, пейки и кошчета. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  

Етрополски манастир Света Троица

След 5 км се отзоваваме пред широко отворените манастирски порти.

Пред нас е

църквата „Св. Троица”

от изградена от варовик с пясъчни жилки, дала другото име на манастира „Варовитец” основан през 1158г. от св. Иван Рилски. Погледната отгоре тя е кръстовидна трикорабна постройка с пет купола и барабани от 1858г. До нея гордо се извисява новата камбанария в същия стил от 2012г.

 

    Паметната плоча ни разкрива имената на дарителите. Дано Бог да им прости греховете.

  Над входа на църквата е издълбано божието око. Влизаме вътре, няма никой. Свещи и сувенири са оставени на самообслужване на пангара. Запалихме по една свещ в памет на бащите ни под благия поглед на светците, допълнен от няколко камери. Тишина. Излизаме на двора. Ехо-о, но никой не ни отвръща. Хора явно има, дрехи висят простряни. Има стоварена купчина дърва и свободна брадва. Брат ми се хваща да цепи дърва и разгеле се появява игумена Емил. Той се връща от града с жената и децата си където е бил на служба за Димитровден. Макар, че не бяхме се обадили предварително, той се смили и ни приюти на втория етаж в две манастирски одаи. Слава Богу, след цял ден скитосване вечерта да намериш тихо убежище. Обзавеждането е скромно две легла, маса и два стола. Разполагаме с нови чисти баня и тоалетна и великолепен чердак с дълга маса. Домашната котка и куче са екстра по желание. Пожарникарите бяха изнесли печката на дърва на двора, а новите радиатори и бойлер не отговаряха на старата ел. инсталация. Запасихме се с допълнителни одяла, а на трапезата сложихме: червено вино, топъл хляб, биволско сирене и домати. Така отпразнувахме Димитровия ден по–скоро  – вечер. Сутринта ни разбуди звъна на новите камбани в колко часа? Още не знам дали си смених часа по зимното време, но усетих настъпващия хлад през ноща.

 

На чардака се разсънваме с кафе (от автомата) и хапнахме по една попска круша, убрулена от вятъра.   Отец Емил запали лампите на новият византийски полилей

и ние запалихме по една свещ и се поклонихме на иконата на св. Троица.

 

  От новите стенописи ни благословиха православни светии и патриарси :

Св. Евтимий Търновски

Божият славей Св. Йоан Кукузел,

а св. Симеон Стълпник, спускащ стомната за вода, ни напомни за жадните и страдащи братя – християни сирийци от Алепо. Разгледахме скривалището на Левски. Хвърлих стотинка в тайната килия, изкопана под миндера на гостната. Игуменът на манастира Хрисант (в центъра с побелялата брада)  е бил член на тайният революционен комитет и учител в килийното училище.

    Грижливо се пази фермана от султан Абдул Меджид (от 1857 ) , с който е дал разрешение за съграждането на новата църква.

 

    Частица от мощите на св. Безсребърници (безплатни лечители) – Козма и Дамян са в олтара.   Ръкописните книги от прочутата Етрополска книжовна школа могат да се открият в София.

Вятърът разклати клоните и вдигна облак от златисти листа и постла килим. Слънцето проблясна и освети оранжевите барабани на църковните кубета. Една есенна хармония, която е достойна за четката на Ван Гог.

              Атмосферата, която цари тук е свята, тишината която го обгръща, гората, която е навсякъде около него, полянката, покрита с листа, мълчаливите зидове, белите стени, опушените дървени дограми, скърцащите чардаци, симпатичните коминчета и ромолящата чешма.

        От нашият паянтов балкон се открива прекрасен изглед към близката махала.

Необикновенно красива е нашата родина и какви святи кътчета е скътала само, напоени с духа на отминалите дни, с тишината и спокойствието, присъщо на живота на нашите деди... И самите места нашепват за тези отминали моменти, за забравени времена, които човек не може да срещне днес, ех само, ако успее да се откъсне от ежедневието си и да се потопи в този различен свят...

Такава тишина и спокойствие ние потърсихме и намерихме в Етрополският манастир. Цветан Димитров, Димитров ден, лето 2012.     Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани със Стара планина– на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Прочети цялата новина

Свързани новини: