Елиф Шафак в „Черно мляко” – между книгите и майчинството

Ровичкането в това, което се крие в женската глава, може да бъде много повече от добре познатите ни еднотипни чиклити по „розовите” щандове. „Черно мляко” – биографичната книга на турската писателка Елиф Шафак, е доста далеч от тази идея. Напротив, тя е своеобразен, интересно поднесен поглед върху съвременната дилема на жените – работата или децата.

На пръв поглед сценарият звучи банално, но Шафак успява да го пречупи през личния си опит, през светогледа и преживяванията си, така че да покаже що за проблем имат дамите днес и какво всъщност е следродилната депресия.

За да не бъде скучна в разискването на до болка познатата ни тема, писателката подхожда по типично своя начин, познат ни от другите й книги, като забърква смес от чудновати герои. На първо място това е харемът в главата й – шестте малки Палечки, които не само непрестанно водят битки помежду си, но и извършват преврати, изникват в най-неподходящите моменти и не отстъпват от собствените си позиции. Доста по-късно в повествованието се появява и един джин - господаря Потон, който става причина за депресията след раждането на първото й дете.

Ако сте чели „Любов”, „Чест” и „Копелето на Истанбул”, книгата определено ще ви бъде близка, защото малко или много вече познавате сериозния, но пълен с топлина поглед на Елиф Шафак. Частица от този свят е пренесена и в „Черно мляко”, чрез препратки към суфизма и към стиховете на суфийския мистик Руми.

Това, с което ме спечели книгата, са десетките истории на прочути жени писатели. Интересното е, че чрез тях авторката разказва за себе си, без тя самата да се натрапва по какъвто и да било начин. В тези страници Шафак припомня и обяснява нещо, което беше споменала в свое интервю за българска медия – че светът е по-жесток към жените. Така тя скача от пътя, който си чертае Дорис Лесинг, към неповторимата Жорж Санд, през Джордж Елиът, Джейн Остин и така до сестрите Бронте, за да покаже с какво е трябвало и с какво продължават да се борят жените по света.

По този начин „Черно мляко” се превръща и в кратък урок по история на големите женски имена в литературата. Благодарение на това вече разлистих първите страници на „Индиана” на Жорж Санд. От книгата ще научите много за „жените бунтовнички”, както и отчасти феминизма, но без той да бъде поставен на пиедестал.

Предвид всичко това книгата на Шафак ще се стори по-близка на жените. От друга страна, мъжете могат да й „хвърлят поглед”, дори само за да научат нещо повече за случващото се със съпругите им след раждането. Книгата се оказва полезна и от гледна точка на това, че Елиф е създала тест, с който майките да определят склонни ли са към депресия и дали вече не са попаднали в ръцете й.

Отвъд сериозните проблеми и дилеми, които засяга текстът, той е изключително четивен, в доста моменти забавен, благодарение на Палечките. Като художествена стойност не може да се сравни с „Чест” например, но пък е добро средство за близко опознаване на човека, който стои зад името Елиф Шафак.  

Не пропускайте да прочетете и ревюто на "Любов" от Христо Блажев.

Прочети цялата новина

Свързани новини: