Хлъзгавите по(с)ледици от лъжите на властта

Нова поредица от истини и лъжи, които ги допълват, заля България, предизвиквайки накрая на изминалата седмица по(с)ледици за подхлъзнатите български граждани.

Депутатът Емил Димитров от ГЕРБ, очертал се като неформален лидер на депутатското лоби за натиск в полза на цигарения дим в заведенията, (почти) заплаши с победа ( над здравето на хората като приоритет), защото в парламента имало 70 процента мнозинство, готово да гласува „за” отмяната на пълната забрана.

Вярвате ли? Аз вярвам частично. Защото този процент на безотговорно отнасящи се нашенци към здравето в името на каквото и да било е доста представителен за манталитета на изчезващия вид „средностатистически българин”. Иначе казано, звучи достоверно, че само 30 на сто от пратениците на народа в храма на законотворчеството вероятно са загрижени повече за белите дробове на човеците, отколкото за черните каси на лобистите.

Вярвам обаче само в констативната част на твърдението, но не и в „заплашителната”. Защото театърът с парламентарния натиск от средите на ГЕРБ, разиграван от един от най-приближените на шефа депутати, много напомня на хумореската с участието на самия Борисов, на когото от Москва му създадоха алиби на „победител на Путин” по казуса с АЕЦ „Белене”, изтъргувано зад кулисите срещу спирането на проучванията за шистов газ в България в угода на „Газпром” и след това- срещу подписа за „Южен поток”.

Вярвам, че е така, защото нито за миг не вярвам на Борисов, че говори сериозно за оставката в джоба му в случай, че „неговите” депутати го победят и върнат законното опушване на непушачите ( и най-вече на работещите в ресторанти , кръчми и кафенета, принудени да гълтат дима срещу надежда за повече пари, с които някой ден да се лекуват). Само че Борисов толкова си е повярвал, че може да ни будалка за каквото си поиска, че направо не е за вярване…

Не вярвам, че могъщият ни премиер за първи път си признава искрено телесна слабост, оправдавайки гафа си от Осло с умора от 3 часов самолетен полет. Т.е. от двете злини – да обясни пълната си незаинтересованост към речта на Барозу( от която не разбира нито думичка) с „джиткане” на телефона или с дрямка от умора, Борисов избра да посочи „човещината” в себе си, макар и да не отиде дотам да си признае открито да е спал. Само че никой няма да повярва на това, ако изгледа внимателно записа, от който е видно присветването на дисплея на телефона му, към който се е привел, докато холандския премиер Марк Руте до него наднича укорително със зле прикрито възмущение.

За сметка на това вярвам в искреността на вицепремиера Цветан Цветанов, когато изрази презрение към президента Плевнелиев в едно телевизионно предаване, определяйки функциите му като „церемониални”. Вярвам му толкова, колкото не му вярвам на хубавите думи за същия Плевнелиев, казани в радиопредаване няколко дни по-късно с явната цел да замаже впечатлението от това, че поне веднъж е бил откровен.

Вярвам, че „Никой не може да ми отнеме обичта на хората” е любимата песен на Бойко Борисов ( макар тя да се казва „Ако си дал”), както той самият казва в предаване на радиостанция „К 2”. Само че вярвам в още нещо- и Борисов трябва да го знае, че в тази песен по текст на Иля Велчев се пее също:

Ти закъсняваш понякога, Истино,
но винаги,
винаги идваш при нас!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: