Че изборите в 03 МИР-Варна през 2013г. ще бъдат битка, никой запознат не се съмнява. Всеки, който е виждал избори във Варна, го знае. А още по-добре го знае всеки, който днес вижда какво смятат управляващите да вложат в предстоящата кампания... За мен тази битка има три залога, които ме мотивираха да поискам и да се преборя за доверието на ДСБ-Варна да водя кампанията в един от най-трудните райони в България, в много тежка конкуренция за десния вот. 

И тук не коментирам пряко семейната си обвързаност с града като мотивация, макар че тя естествено се преплита и с трите теми: 

1) От 1999г. насам, Варна е символ на загубата на доверие в българската десница. След три мандата червен кмет, днес градът има кмет от ГЕРБ. Старият червен кмет, вече ... десен. Общинският съвет, някога трайно доминиран от СДС, вече трети мандат е под контрола на ДПС и ТИМ. Злощастното завъртане на "руската рулетка" на Хеър-Ниймайър остави района без син депутат преди четири години, за първи път след 1989г. 

Това е първият залог - за нас емоционално важен, но далеч не най-важният за гражданите на Варна. И най-вече - този проблем не е изолиран, той е симптом и следствие на далеч по-важни проблеми пред града и областта:

2) Варна се превърна в символ на купуването на избори, но и на купуването на власт. Управлението на общината премина всички граници на загърбване на обществения интерес, схеми, сделки и пазарлъци, за да се превърне в национален пример за заграбване на властта (на английски - capture of State). 

Нивата на корупция и зависимост от частни интереси достигнаха и задминаха известни "феодални" центрове в малките български общини, за да се стигне до горчивия виц, че на изток България граничи с ТИМ. Още през 2010г. се противопоставих на  примирението с това положение:

Готов съм да се противопоставя и сега. Но фактът е, че трайното лошо и корумпирано управление, съчетано със системното излъчване на слаби и зависими народни представители, адвокати на нечисти интереси, а не на избирателите си, дават своя отровен плод. 

Това е вторият залог - той е много важен, за всички. Но по-важен е именно резултатът: 

3) Лошото управление и корупцията съсипаха Варненската икономика, заетостта и доходите на варненци. 

През 2003, а и през 2007г., мнозина бяха - погрешно - готови да преглътнат лошото управление, заблудени, че именно то допринася за търговското оживление и относително високия стандарт на живот. Истината е, че Варна винаги е бил богат град на свободни и предприемчиви хора. Както във всяко голямо пристанище, предприемаческият дух често пъти е намирал развитие в дейности, които не са напълно законни, или поне не се радват на обществено одобрение. И през 20-те години е имало и контрабандисти, и сутеньори... но не са били избирани за градски съветници...И благосъстоянието никога не е било дело на мошениците и тарикатите. Ако те са процъфтявали - то е било именно благодарение на голямото и модерно пристанище, с прилежащите търговски и промишлени зони. 

Благодарение на една власт, посветена на развитието на стопанството, а не на съпътстващите го криминални занятия. 

Семейството ми е дълбоко свързано с усилията за модернизация на Варна и областта. От изграждането на първия модерен порт и електрификацията през 1908, когато прадядо ми адв. Никола Кънев е бил градски съветник и депутат от Демократическата партия:

... до изграждането на Корабостроителницата и отварянето не езерото чрез първия Аспарухов мост през 30-те, които са проекти на дядо ми - инж. Боян Кънев. 

По същото време е проектирана и модерната връзка с Русе, и първите планове на моста Русе-Гюргево. Интересен детайл за тогавашното ниво на регионално планиране е, че днешният Дунав мост е замислен като част от ... пристанище Варна. Рязането на ленти на парче не е било приоритет на тогавашните правителства. 

Модерните за времето си пристанище, корабен завод, пътни връзки и фериботни линии са в основата на просперитета на търговията и промишлеността и съответно - благосъстоянието на цялата област, която в дълги периоди на ХХ век е по-богата дори от София. 

Днес инфраструктурата от 30-те години и индустрипта от 70-те няма как да осигурят доходи и работни места. А управлението остава посветено на дребни гешефти, вместо на големи цели. Дори водещият депутат от мнозинството си позволи да каже, че пристанището не било приоритет. Знаем, че за ГЕРБ икономиката не е приоритет. Личи си... 

За истинската десница обаче приоритетите са точно тези: Модерно пристанище, подобрена ЖП връзка и нов скоростен път до Русе, индустриална зона около порта, зона за безмитно производство и търговия. Модерен търговски, университетски и промишлен център, който да осигури доходи на целия български Североизток, зарязан от три поредни управления. Това е третият, истинският залог. 

Стъпките обаче, са в горния ред:

Първо - връщане на доверието на избирателите към десницата и поне един син парламентарен мандат от област Варна. И това ще постигнем през 2013г. 

Второ - връщане на обществения интерес в местната политика и местна власт, посветена на стопанството, а не на гешефтите. Това е задачата ни за 2015г. 

И най-важното - цялостна модернизация на градската икономика и връщане на достойнството на града и областта като интелектуален, търговски и промишлен център с високи доходи и качество на живот. Това е задача, която ще отнеме повече от един парламентарен мандат, но яе бъде осъществена през 2020 година, ако по нея започне да се работи от сега. 

Аз започвам доколкото е по силите ми, с подкрепата на всички политици и експерти от дясната опозиция. Откриваме кампанията си на 12 януари. 

А дотогава  - Весели празници и заслужена почивка :)

.