Целуната от книга

Казват, че любовта те спохожда точно тогава, когато нито я търсиш, нито я искаш, нито я очакваш. Съдбата мрази плановете и не дава на човек да бъде щастлив, ако преди това не се е възползвала от шанса си да го изненада. Без доза недоверие и шок в самото начало, сладката тръпка след това е евтина като бонбоните, които идват със сметката ни в ресторанта.

Не планирах да взимам „Виенски апартамент” със себе си у дома. Не я търсех, не я исках и ни най-малко не очаквах да я пожелая. Но ето, че се случи. Панаирът на книгата ми поднесе малка изненада още в първия си ден, когато тази красива книга се озова в ръцете ми и вече не пожела да се отдели от тях. Носех я със себе си навсякъде, дори и когато не планирах да я чета. Когато си лягах, я оставях на нощното си шкафче; когато излизах, я пъхах в чантата си. Озовях ли се на автобусна спирка, дори и да цареше зимен мрак и студ, махах ръкавиците и измръзналите ми пръсти се възползваха от празния момент на очакване, за да разгърнат още няколко страници.

Няма да ви говоря за сюжета, нито пък ще анализирам добрите и лошите страни на романа. Не мога, защото това е една от творбите, които доставят удоволствие не толкова с историята, която разказват, колкото с начина, по който го правят. Дали заради отбраните думи, дали заради чувствената атмосфера, дали заради красиво подредените изречения и елегантния стил…

Може би просто някаква женска магия?

Имах възможността да се срещна с Радостина А. Ангелова на щанда на „Жанет 45” в четвъртък – последния ден, в който можех да посетя книгите в НДК. Приближих се към писателката, познала я от снимката на задната корица, и ѝ подадох своя екземпляр от „Виенски апартамент”. Разбира се, казах ѝ колко много ми харесва романа, въпреки че още не го бях прочела докрай. Не се сдържах да ѝ споделя и още едно свое впечатление, което имаше голям потенциал да прозвучи глупаво:

– Пишете така, все едно съблазнявате някого.

Авторката вдигна очи и ме погледна с тайнствена и леко закачлива усмивка на уста – нито отричаща, нито потвърждаваща. След това ми написа прекрасно посвещение. Явно не бях прозвучала глупаво… „Виенски апартамент” изгражда не просто читателска, а по човешки емоционална връзка с теб. Неизбежно е да се влюбиш, но по някакъв енигматичен път усещаш, че този път любовта е споделена.

Прочети цялата новина

Свързани новини: