Дребнотемие

„Стачката във ВМЗ – Сопот продължава.”

Добри хора събират предколедно лакомства за децата на работниците, защото родителите им не са получавали заплати три месеца.

Изпълнителният директор на ВМЗ – Сопот Иван Стоенчев се оправдава в ефир:

„Ако имахме постъпления, щяхме да платим… Договорите не станаха. Промени се статуквото в държави, които ни бяха клиенти.” (курсивът мой – М.Ц.)

Има ли поне един добър човек, който покрай останалото, да си зададе въпроса какво всъщност произвеждат тия Вазовски (да ме прости дядо Вазов) Машиностроителни Заводи в Сопот и оттам кои са техните клиенти? Ерго, в зависимост от кого е поставено добруването – предколедното и целогодишното – и на работниците от Заводите, и на техните деца? Т.е. чие статукво са заинтересовани те да не се променя, та да продължат да „си добруват”?

Опазил Господ!, нито в светлите дни пред Коледа, нито когато и да било бих си позволила да си помисля нещо лошо за работник, който всеки ден отива на работа и с труд си изкарва хляба. Дребната тема, която ми се върти в главата – пак не само предколедно – е за нашите доста превратни (почти не казвам извратени) човешки представи, които ни позволяват да наречем потребителя на оръжие „клиент”, дето, като му се промени статуквото, вече няма как да ни купува оръжието… Ние, човеците, дето Господ – каквото и да е името Му – ни учи да не убиваме… И дето сме позволили да ни организират битието така, че да си храним децата с пари от оръжейни сделки.

Е, при това наше статукво не се ли оказват наистина „блажени нищите по дух” (Матей 5:3) – те изобщо не стигат до такова „дребнотемие”…

Мая Ценова

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: