Каква е равносметката от 2 седмици WCIT?

Image: WCIT 2012 by itupictures on Flickr

Публикуваният ми преди 10 дни пост за международната конференция на ITU бе един от най-четените през последните седмици.

Някои от читателите ми задаваха допълнителни въпроси по имейл, на Twitter или ми писаха директно на Facebook, като ми даваха допълнителни насоки какво още биха желали да прочетат.

Междувременно конференцията трая 2 седмици и приключи в неделя, а аз реших, че ще е интересно да коментирам нейната равносметка.

Та, така.

Какво трябваше да се случи на WCIT 2012?

Главната цел бе да се актуализират т. нар. междуанордни далекосъобщителни регламенти или ITR, под претекста че последните датирали от далечната 1988 и не отразявали научно-техническия прогрес на последните 25 години.

Въпросната актуализация трябваше освен класическия TDM сектор да обхване и пакетно базираната комуникация, което от много бе възприето като „де юре и де факто регулация на интернет“.

Последното бе откритото желание на група държави, предвождани от Русия и Китай, и включваща още Саудитска Арабия, Йемен, Египет, Обединените емирства и Судан.

Очевидно тези стожери на демокрацията и основните човешки права от доста време са били недоволни от (не)везможността си да влияят върху развитието на световната мрежа и по този начин искали да преместят центъра на тежестта от „американския“ ICANN към подаващия се на повече политическо давление Международен далекосъобщителен съюз.

Какво всъщност се случи на WCIT 2012?

Благодарение на сериозния отпор, който редица компании като Google или граждански организации оказаха, най-лошото (засега) не се случи.

Политическите представители на САЩ и ЕС оформиха коалиция от над 80 държави, която отказа да подпише финалния документ и сега на на международно равнище имаме двояка телеком регулация.

За останалите 89 държави-съдоговорителки важат новите и окачествявани като проблемни ITR, докато за нашия блок валидност продължават да имат онези от 1988.

В резултат, окончателният документ не включва интернет, но за сметка на това съдържа добавена в последния момент резолюция, която приканва държавите-членки да „координират позициите си по различните технически и обществено-политически въпроси в рамките на мандата на ITU, съответно на организирани от международния съюз форуми“.

Имаме ли повод за радост?

По-скоро не.

Защо?

Ще цитирам думите на Винт Сърф (Vint Cerf), според когото

The good guys did not win – the terms are defined in such a way as to allow a significant amount of mischief in the Internet space.

В този смисъл се съгласявам с бащата на TCP протокола и се присъединявам към мнението, че резолюцията има потенциала на троянски кон, с чиято помощ определени членове на ITU на по-късен етап ще могат да предлагат и приемат нови правила по отношение на развитието на интернет.

Повод за това опасение ми дават тези две изречения от блога на многоуважаваната от мен Нийли Крус (Neelie Kroes):

While we do not believe that Internet governance should be under the ambit of the ITRs, this does not mean the EU wants to “set in stone” all current governance practices.

New trends in traffic volumes and new demand for assured quality of delivery, may lead to new solutions, but I am confident that our current European and international frameworks allow more nimble and appropriate commercial reactions than any international treaty.

Разбира се, това е изказването на политик и с оглед на това прозиращата от там гъвкавост е разбираема. На заинтересованите, обаче, също така трябва да е ясно, че „всичко тече, всичко се променя и сегашната европейска позиция не е окончателна“.

Какво да правим от тук нататък?

На първо място трябва да сме добре информирани, защото това стои в основите на активния граждански контрол.

На второ не бива да сме апатични, а – поне в рамките на съществуващите възможности – дейни. Тук не се изискват някакви геройства, защото от близкото минало знаем, че понякога дори минимални усилия, подкрепени от съответния умножител, са в състояние да предизвикат чудеса.

На трето, макар и не на последно място, трябва да знаем, че като активни гласоподаватели можем да упражняваме влияние върху редица процеси. Условието за това е, че не трябва само да си го говорим, но и да го правим.

Прочети цялата новина

Свързани новини: