Малка импресия в очакване на голямата депресия

Днес, докато чакаме края на света, реших да свърша някоя работа. В крайна сметка в последния ден на човечеството малко човещина не е излишна, а и поговорката „не оставяй днешната работа за утре” е по-актуална от всякога. Може пък просто да няма „утре”.

Почистих от снега паметната плоча за убития в Лондон български писател Георги Марков, която има нерадостната съдба през есента да не се забелязва от падналите листа, през зимата да е закрита от снега, а през лятото и пролетта да се губи в зеленината. Четири сезона гарантирана анонимност!

Ефектът беше неочакван и невероятен. Потвърди се твърдението, че по Коледа стават чудеса!

За първи път почти невидимата плоча в градинката на площад „Журналист” в София се открои контрастно на белия фон. Нещо повече, в гравираните букви се загнезди сняг и така името на отровения ни сънародник и мемориалният надпис в чест на убитите журналисти по света, изписан на английски език, станаха забележими!

Забележително е, но и е тъжно това като сравнение със златните букви на благодарност за съветската окупация, които греят на огромния паметник на въоръжената и въпреки това денонощно охранявана и осветявана с прожектори лъжа за благодарността на българския народ към нашите съветски нашественици.

Тук е така: тъжната и срамна истина за невзрачната почит към един забележителен българин е вкопана в земята досущ като паметника на „незнайните” българи, загинали с хиляди във войните, докато над главите ни в столицата на България стърчи арогантно и необезпокоявано паметник на една завоевателна войска, която не е дала нито една жертва на наша земя, окупирана от тази армия три години де юре и още 42 години де факто.

Мислех да напиша една малка, почти весела зимна импресия, но няма как да избегна темата за монументалната съветска репресия, която предизвиква сред свободните по дух българи само депресия, породена от аналогията с монолитната агресия.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: