Цацаров он лайн, в целофан!

По случая „Цацаров” управляващите се държат като досегашния шампион в дисциплината „бягство от отговорност” Георги Първанов: спринтират далеч от сянката си, която не остави у никого съмнение за манипулацията при избора на главен прокурор.

След като президентът Плевнелиев побърза да сложи точка с указа си за назначаването на Цацаров и така попари надеждите да повтори принципното си поведение по казуса „Марковска”, фасадната демокрация на герберокрацията продължи замазването на пукнатините по нея в духа на политиката на „свършените факти”.

Предполагам, че мотивът му е в това да се избира между две злини: да се легитимира Главен прокурор със съмнителна репутация или да се бламира управлението, което несъмнено си отива и без това.

Това е дилема, напомняща на безпринципното затваряне на очите на ВСИЧКИ през октомври 2006 г., когато насред президентските избори се появи информация с подробни данни на какъв адрес да се търси доказателство за корумпираността на (кандидат) президента Първанов. Вместо НЯКОЙ да провери истинността на сигнала, ВСИЧКИ избраха да бъде избрано все пак по-малкото зло, вместо на престола се възкачи и така да ни разкачи от Европа Волен Сидеров.

Цената беше пренебрежимо и дори незабележимо малка: „изгоря” някакъв си телевизионен идиот, който взе, че развали идилията на общонационалната избирателна слепота за царската голота на действащия държавен глава. Телевизионният идиот беше натикан в…не, не в миша дупка, като се надяваха, а в нишата на свободата, толкова несвойствена за живуркането в нашата държавица, ръководена от законите на целесъобразността, но не и на честта, и честността.

Карай да върви! Важното да сме добре днес, тук и сега, а че това е конструкция, която утре може да се срути върху главите на всички, защото е подкопано доверието в съдебната система повече от всякога, това не тревожи нашите велможи. За тях е по-важно да спасяват кожата си  в утрешния ден – лично и чрез лично благодарни хора.

Тон (из)даде самият Цацаров със следното изявление по горещите следи на стореното:

“Няма нито от какво да се притеснявам, нито да се срамувам от начина, по който бях избран. Аз не определям избора, не съм изготвял правилата”.

Замислете се за миг що за нагласа се крие зад пилатовското измиване на ръцете с процедурата, която други ( разбирай не лично Цацаров, а организаторите на манипулацията в негова полза) са измислили! На какво ви напомня?!

Макар и като хипербола в сравнението, но в същия смисъл така се оправдават и обвинените в Нюрнберг, и осветените официално след епохата на ДС в България: „аз само изпълнявах чужди нареждания”.

По същата логика в Нюрнберг успяха да осъдят едва шепа нацистки престъпници, а огромната част от свързаните с ДС българи дори заявиха, че се гордеят с миналото си, защото са служили на държавата, каквато ( и да) е била. Нищо лично…

Този манталитет, както се вижда, е жив и здрав ( като здрав дух в здравото тяло на пожарникар и физкултурник), пренесен по време на „прехода” като факел с вътрешно го(во)рене от хора с „олимпийското” самочувствие на национални водачи в бягството от отговорност.

С лека ръка под червения килим, постлан пред Цацаров, бяха заметени неопроверганите от него съмнителни сделки с участие на съпругата му, както и несъмнените му „топли отношения” с изпълнителната власт , която в лицето на Борисов и Цветанов издаде пристрастието си към него като към свой фаворит с многобройни похвали, на базата на които цял свят (или поне онази част от него, която изобщо се прави труда да забелязва България), разбра за предизвестената новина за издигането на пловдивския съдия до най-важния пост в държавното обвинение.

След като това се случи и никой не се изненада, извънредно словоохотливият иначе премиер Борисов изведнъж загуби „дар слово” и отсече, че повече никой няма да го накара да каже и дума по казуса. „Тури му пепел” е заповедта по гарнизона!

Само дясната му ръка Цветанов, отпечатъците от която остават на „местопрестъплението”, повдигна още малко завесата, разчитайки, че гледката отзад е в негова полза с аргумента, че в миналото имало само по един кандидат за Главен прокурор, а сега били трима. Обаче и в НРБ се говореше най-официално и тържествено, че има две партии на власт, но няма(ше) малоумник, който да не знае(ше), че тогава БЗНС играеше ролята на СДС ( Кабаиванов) днес- подставено мюре за употреба на еднопартийната власт и отстрелване на наивниците, които повярват в крякането на вързаната патица.

Най-яркото доказателство от местопрестъплението беше фактът, че застъпниците на дяволито подсмихващия се в националния телевизионен ефир „алтернативен” кандидат за прокурор Борислав Сарафов вкупом са гласували за Цацаров и така се предрешили невъзможността изобщо да се гласува за „техния” кандидат. И петимата!

Гениално? Не, просто е нахално. Защото ни правят на идиоти, каквито очевидно сме в техните очи, щом си въобразяват, че такава брутална имитация на плурализъм в началната фаза на заблуждаващата маневра, може да остане незабелязана при нейния предрешен край. Което с немигащ поглед на заклет комарджия Цветанов обясни по следния начин пред БНТ:

“В правото си е всеки един от ВСС да гласува по съвест на база това, което чува в последната фаза на изслушването на тези номинации”.

Цветанов се опита по този начин да внуши, че една петорка кадровици най-напред е кривнала от собствената си съвест, но после се е вразумила вкупом и се е самокоригирала в още по-правилна посока по някакви незнайни и доста тайни причини.

Иначе голямата работата беше свършена модерно: он лайн. Направо в целофан от гледна точка на прозрачността!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: