Слушам и чета мисли и пожелания за Рожденственските празници, както всяка година. Медиите се надпреварват да обясняват битовите традиции и какъв брой ястия трябва да има на трапезата за Бъдни вечер. Здраве, благоденствие, мир и да бъдем по-добри пише на честитките в различни вариации.
Едва ли е останало нещо, което да не е казвано за празника досега през всичките 16 века откакто Църквата го е установила. Светли умове на богословието и неверници са обяснявали през тези векове смисълът на Рождество и сякаш няма съмнения в светлата вест за Рождество, защото Господ се ражда всяка година в сърцата ни.

Но всъщност всичко е казано от светите апостоли евангелисти Матей, Лука, Йоан и Марко, но защо ли не го забравяме и не го знаем.

Евангелие от Матей:

„18. А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21. тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23. "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог.
24. Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.

1. А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:
2. де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
3. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него.
4. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
5. А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:
6. "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
7. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,
8. и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
9. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
10. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
11. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
12. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си. (Ев. Мат. 1:18-25;2:1-12)

Евангелие от Лука:

1. През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя.
2. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.
3. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.
4. Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов,
5. за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.
6. А когато бяха те там, дойде й време да роди;
7. и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.
8. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.

9. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.
10. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;
11. защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;
12. и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.
13. И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше:

14. слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!

15. Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.
16. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.
17. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.
18. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.
19. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.
20. И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.(Ев. Лук. 2: 1-20)


Евангелие от Иоана:

1. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2. То беше в начало у Бога.
3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
6. Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;
7. той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
8. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
9. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
10. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
11. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
12. А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии;
13. те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха. Господ Иисус Христос Пантократор. Икона от VI в., манастира "Св. Екатерина" в Синай.
Христос Спасителят - Слово Божие
14. И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца. Св. Преображение
15. Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.

16. И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;
17. защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.(Ев. Иоан. 1:1-17)


Евангелие от Марко:

1. Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий,
2. както е писано у пророците: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе."
3. "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му."
4. Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.
5. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
6. А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
7. И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му;
8. аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.(Ев. Марк. 1:1-8)


Илистрацията е стенопис от храм "Св. Петър и Павел" в пернишкото село Мещица, пострадал тежко след земетресението на 22 май 2012г.

От светоотеческото наследство тази година си избрах поученията от две проповеди на Свети Софроний, Епископ Врачански, публикувани на сайта на Зографския манастир:

"Бог трябваше да се роди от Света Дева Мария, да стане човек и да избави света. И като се роди, просвети цялата земя и избави човешкия род от дяволското робство.

О, наше голямо благополучие и веселие!

Вижте какво проклятие е имало тогава, а сега какво благословение и какъв мир има между Бога и човеците. Сега я няма предишната тъмнина на идолопоклонството, а всичко грее от светлина и правдина.

Така че дори и дяволските идоли онемели.

Защото когато след Христовото рождество римският император Август попитал делфийския идол Аполон, защо вече не дава отговор, като го пита за нещо, той рекъл: „Христос ми заповядва вече да не приказвам, а да ида в ада. Затова мълча и ето, отивам в ада“. Императорът много се почудил на това и като се прибрал в Рим, направил на Христа жертвеник с надпис: „Жертвеник на новородения Бог“.

Наистина не може да се изкаже лесно колко неизброими блага получихме от Христовото раждане. Защото Той не само ни просвети и ни упъти към истината и не само ни избави от дявола, но и ни направи наследници на безкрайното Си Небесно Царство. За което сме длъжни винаги да благодарим на Бога и гръмогласно да казваме: „Чуйте всички народи, които живеете по земята, чуйте и разберете, че Бог изля върху нас голямата си милост, избави ни от дявола и ни подари Небесното Царство. Нему слава във вечните векове, амин“.


И още:

"Благочестиви християни! Ето, живи бяхме да се поклоним и тази година на Христа, Който станал Дете, за да ни избави от детинския ум и неверието, та да не се покажем неблагодарни за Неговото рождество като безумния Ирод, а за слава Божия да изоставим всяка неправда и чистосърдечно да славим Бога и да Му благодарим за това, че не се погнуси от нас, а слезе от небето и ни избави от ръцете на дявола. И при положение, че Бог се смири толкова много заради нас, то помислете колко повече трябва да сме смирени, търпеливи и послушни един към друг ние, както Сам Христос бе послушен към Бога дори до смърт, и то смърт кръстна (Фил. 2:8).

Защото смирението, покорността и послушението са нещо много добро, за което апостол Павел казва: “Братя, покорявайте се един другиму със страх Божий. Жените ­ на мъжете, чедата ­ на родителите, младите ­ на възрастните, слугите ­ на господарите, хората от простолюдието ­ на началниците, първосвещениците, свещениците, царските служители и на всеки човек, защото така иска Божията воля” (вж. Еф. 5:21, 22; 6:1, 5; Кол. 3:18, 20, 22; Рим. 13:1).

И така да празнуваме светите Божии празници с голяма чистота, а не с гордост, ядене, пиянство и свирни, което е омразно пред Бога. И да не гледаме да ядем и да пием без мярка, а да дадем и на гладните сиромаси, за да бъде и нашето празнуване приятно на Бога. Защото този, у когото няма смирение, любов и милост, трудно ще види Божието лице. Слава на нашия Бог във вечните векове, амин.