Къде отиват европейските пари

Еврофондовете са спирачка пред рецесията, но в същото време деформират бизнес средата като концентрират почти всичко в ръцете на правителството

(този кратък преглед направих по покана на изданието на германския бизнес в България Wirtschaftsblatt. Може да ви е интересно)

Сутринта на 11 декември едно малко село в Северна България е особено оживено. Пристигнали са депутати с лъскави лимузини. В тяхно присъствие общинският кмет открива ремонтирания Дом за деца без родители. Проектът е за 1.5 млн. лева и е финансиран от Оперативна програма „Развитие на селските райони“ на Европейския съюз. Така парите на европейския данъкоплатец дошли в селото.

Неправителствени организации за закрила на децата сигнализираха, че това противоречи на политиката на държавата, която пое курс към поетапно закриване на сиропиталищата и замяната им със съвременни форми – приемна грижа, улеснено осиновяване, дневни центрове за подкрепа. Още повече две оперативни програми официално финансират тази политика.

Този случай е само пример за това как основната задача на българските власти през последните години е да усвои максимално количество от европейските фондове без това да е обвързано с постигане на координирани конкретни резултати. Тази тенденция беше потвърдена и от парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, която всяка година изготвя Доклад за управлението на средствата от ЕС. Публикуваният в края на 2012 година документ показва тъжната истина: България не се доближава до нито една от целите, които си е поставила преди присъединяването към Европейския съюз. Документът констатира и очевидното – никой не анализира какви ефекти постигат фондовете. Което означава, че е напълно възможно една фирма да получи пари за модернизиране на производството си и в същото време да получи пари за обучение на работниците, които същата модернизация ще направи излишни. Парите се харчат, изоставането си стои.

Близо до 100-те %

„До края на 2013 г. България ще усвои 100% от еврофондовете”, закани се преди месец министър-председателят Бойко Борисов, докато прерязваше поредната лента – този път при откриването на квартални улици в старопланинския град Етрополе. Всъщност картината не е точно такава. България наистина е успяла да договори 95% от над 8-те млрд. евро предвиден бюджет по оперативните програми. Два месеца преди края на годината обаче от тях бяха разплатени едва 30%. Въпреки това темпът на усвояване на европейски пари при правителството на ГЕРБ е значително по-добър отколкото при предишното управление на БСП, НДСВ и ДПС.

Европейските пари наистина идват в България, въпросът е какво следва от това. Правителството и общините не водят публичен дебат за това къде е важно да се инвестира и къде не е. Логиката е, че щом има приток на пари, това винаги е добре. Това управление избра за свой приоритет строителството на магистрали. До края на мандата му през юни 2013 година ще бъде завършена и първата цяла магистрала в България – от столицата София до черноморското пристанище Бургас. „Мен ще ме забравите, но магистралите и мостовете ще останат“, често казва премиерът. Според него по магистралите ще мине и икономическият растеж. Без отговори остават обаче въпросите: Това ли е най-добрият инструмент за съживяване на икономиката?; Не ускорява ли магистралата обезлюдяването на по-изостаналите региони по трасето?; Не задълбочава ли строителството на юг бездната между по-развития юг и по-изостаналия север в страната? Дори и политиката на правителството да е единствената вярна, тя не е резултат от обществен дебат.

Икономиката има много повече нужда от подобряване на административната среда. Дори и доминираната от управляващата партия ГЕРБ парламентарна комисия по европейските въпроси казва същото: „Следва да се насочат значителни средства от ЕС към проекти, които помагат за засилването на институциите, като например електронното правителство, по-бързото и обективно правораздаване, оптимизиране работата на централната и местните администрации, провеждането на по-ефикасна политика“.

Пропуснатите цели

Преди присъединяването си към Европейския съюз България трябваше да изготви Национална стратегическа референтна рамка, която най-общо задава посоката и целта на усвояване на фондовете. Този документ беше одобрен и от Европейската комисия в Брюксел. Шест години след като страната вече е член на съюза, се оказва, че нито една от основните поставени цели не е изпълнена. Разбира се, срокът за постигане на целите е краят на програмния период – т.е. края на 2013 година. Година по-рано обаче е очевидно, че за оставащото време изоставането няма как да бъде преодоляно. Следват примерите:

Макар и градското население да преобладава, повече от половината българи живеят в домове без централна канализация. Преди 6 години правителството си е поставило за цел с помощта на еврофондовете тази картина да бъде постепенно променена и в края на 2013 година жилищата без канализация да са само една трета. Милиарди евро по-късно отново половината българи нямат канализация. Преди 6 години 14% от българите са били в риск от бедност (според Евростат). Целта разбира се е била подобрение. Днес почти два пъти повече хора вече живеят в риск от бедност.

Поставената преди 6 години цел беше БВП на глава от населението да достигне 51.2% от средния за гражданите на ЕС. Днес този дял е 45. Планираният средногодишен растеж на икономиката пък трябваше да бъде 5.73%, а към момента той е под 2%. Не са изпълнени също целите за нивата на износ и на безработица. Започналата в края на 2008 и задълбочила се през 2009 година икономическа криза може да бъде оправдание за този проблем, но не може да бъде достатъчно оправдание. По изчисления на самото правителство минималният икономически растеж в последните години се дължи изцяло на европейските фондове. Това означава, че след присъединяването към ЕС българската икономика не е станала нито по-жизнеспособна, нито по-конкурентна.

Пристрастеност към фондовете

Два факта: механизмът, който изчислява ефекта от еврофондовете върху българската икономика, се нарича SIBILA (Simulation of Bulgaria`s Investment in Long-term Advance), а постигнатият от икономиката растеж през 2011 година е 1.7%. По-интересна обаче е връзката между тях: според SIBILA 1.5% от икономическия ръст се дължат на европейските пари. Оставащите 0.2% са толкова пренебрежими, че някои ги наричат „в рамките на статистическата грешка“. Изводът е ясен: икономиката не мърда, ако няма фондове.

Тежката зависимост от парите на европейските данъкоплатци става още по-отчетлива, ако погледнем нивата на преки чуждестранни инвестиции в страната. През 2009 година чуждите инвестиции са били над 4.7 млрд. лева, а постъпилите пари по оперативните програми са 0.36 млрд. лева. В началото на кризата еврофондовете са били едва 8% от преките чуждестранни инвестиции. През 2012 година те са почти 75%. Няма да бъде пресилен изводът, че днес в България просто няма други пари освен европейските.

Държавата в средата

Българите често използват на шега израза „По-добре богат и здрав, отколкото беден и болен“. Такова е и отношението към помощта на ЕС за България. „Важното е, че ги има, не е толкова важно как ги харчим!“, е широко разпространена позиция. В условията на криза европейските пари са единствената спирачка пред навлизането на икономиката в дълбока рецесия. Затова ролята им естествено е позитивна. Но в същото време те деформират средата, защото концентрират почти цялата икономическа активност в страната в ръцете на правителството, а това отслабва конкуренцията и ефективността. Това увеличава възможностите за корупция и за създаване на задкулисни зависимости дори и в други сфери – като медии и политически партии.

За следващия програмен период управляващите изготвиха Национална програма за развитие България 2020, която е свързана със Стратегията „Европа: 2020“. Но освен програма, трябват и реформи. Защото сам по себе си един документ не е гаранция, че този път европейските пари наистина ще подобрят условията за бизнес. И че след още няколко милиарда евро, БВП на глава от населението в северозападния град Монтана няма да продължи да бъде 4 пъти по-нисък от този в столицата София. И че една и съща улица няма да бъде асфалтирана с европари и веднага след това да бъде разбита, за да се положи канализацията. Отново с европари.

Прочети цялата новина

Свързани новини: