И Аллах се влюби в Своето творение. Той се вклюби в звездите, в Своя Млечен път, в Своето слънце, в луната и най-вече в Своята хубава земя. Толкова се гордееше със земята, че Той самият пожела да живее там. Но как, как можеше Той да отиде да живее на земята?

Една нощ Му хрумна чудесна идея. Помоли вестоносеца Си Джибрил да отиде на земята и да донесе глина. Аллах сътвори човека. Точно както искаше. Той помоли духа да влезе в тялото. Духът отказа. Смяташе се за много благороден и не искаше да влезе в тяло от глина. Аллах призова Джибрил като посредник.

- Влез в тялото! - нареди Джибрил.

Духът отказа.

- В името на Аллах, влез в тялото! - заповяда Джибрил.
- Сега, когато е споменато Неговото име, ще вляза - отговори духът.

Духът влезе в тялото на човека против волята си. Докато преминаваше през гърдите му, човекът внезапно се изправи, но не можа да запази равновесие и падна.

- Той няма търпение - каза Аллах на Джибрил, усмихвайки се.

Аллах даде име на човека: Адам!

Адам остана да седи там, където седеше, седем дни. Аллах му изпрати трон от злато с инкрустирани камъни, дреха от коприна и корона. Адам се облече, сложи короната на главата си и седна на трона. Ангелите издигнаха Адам с трона му на раменете си и го занесоха на земята.

Бяха минали хиляда двеста и четирийсет години от Сътворението на света.

Кадер Абдола, "Къщата на джамията", превод от холандски: Николина Сиракова