Егото на иракския премиер

Понякога природата ни дава повече сведения за състоянието на дадена държава, отколкото което и да е социологическо изследване.

Наводнения застигнаха Ирак от няколко дни, като Багдад беше блокиран. Прекъсването на електричеството и провалът на генераторите в резултат на повреда в кабелите под земята, оставиха много фирми и отделни семейства без ток.

След като това доведе до невъзможността на мнозина да отидат на работа, реакцията на правителството беше да обяви неочаквана почивка в цялата страна, за трети път тази година – предишните пъти бяха поради високите температури и отново срив на системата.

Спирането на електричеството за цял ден показва мрачната картина колко всъщност е лоша инфраструктурата. След почти 10-годишна война, водена от САЩ за “освобождаване на Ирак”, инфраструктурата е основен проблем. 40-те милиарда долара, които бяха предвидени за справяне с проблемите от наводнения и горещини, затънаха някъде в парламента още през 2009 година. Това от своя страна е симптом за по-голям политически проблем – политиците в Ирак изглежда са по-заинтересувани от разприте помежду им, отколкото от въпросите, касаещи цялата страна.

Но дори и инфраструктурата да не е била основен въпрос, колко точно пари за отишли за подобряването й е спорен въпрос. Партиите са изкушени от лесните печалби, а лоялността на даден политик и дори фракция може да се осигури с къщи, автомобили и пари в брой.

Политическата ситуация се усложнява още повече от средата на декември, когато президентът Джалал Талабани, кюрд по произход и с влияние в обществото, се разболя тежко и получи инсулт. Това се случи насред спор за нефт между правителството в Багдад и кюрдската автономна област в северната част на страната, който се смята, че струва 20 милиона долара на ден. Още нещо – очевидно, че когато в Ирак вали, изчезват политически противници на премиера.

Заболяването на Талабани даде възможност на премиера Нури ал-Малики да застане срещу министъра на финансите Рафа ал Есауи, арабин-сунит в доминираното от шиити правителство в Багдад. Девет или повече хора около Есауи бяха арестувани по обвинения в тероризъм.

Тези действия напомнят на кампанията през 2011 година срещу Тарик ал-Хашими, също сунит и заместник-премиер, обвинен в организиране на убийства. Хашими избяга от страната, получи политическо убежище в Турция и в негово отсъствие беше осъден на смърт в Ирак.

Въпреки, че насилието в Ирак е доста под пика си от 29 000 смъртни случаи сред цивилното население през 2006 година, повече от 4 000 цивилни граждани са загинали за всяка от последните четири години по данни на сайта Iraq Body Count. Сред населението е разпространено да се носи лично оръжие за самозащита.

В контекста на Ирак, обвиненията срещу Есуаи или Хашими не са толкова важни. Въпрос е в това, че премиерът Малики изглежда се възползва да издава арести избирателно, за да уреди в своя полза политически спорове. Мащабни демонстрации последваха задържането на двама служители, особено в провинция Анбар, откъдето главно произлизат привържениците на Есауи.

Поведението на Малики придобива все по-авторитарен вид, като той се стреми да придобива повече лична власт, но дали ще успее в това остава да се види в близкото бъдеще. Малики се опитва да създаде култ към личността, но за мнозина извън неговите приближени, той няма авторитет.

Още нещо става очевидно – държанието на останалите политици в страната не е по-различно. Изглежда, че всички политически лидери в Ирак живеят с максимата, че никой враг не може да стане партньор, а само временен партньор, който да бъде унищожен след време. Предателството дебне зад всеки ъгъл на политическата улица в Багдад и отделният политик се стреми да придобие възможно най-много власт за себе си, игнорирайки факта, че с това застрашава сигурността на цялото общество и държавата като цяло.

През последната година Малики действа по далеч от демократичните ценности начини, като заменя хора в министерствата със свои хора и използва антикорупционните държавни служби срещу политическите си противници. Тормозът на премиера преследва всеки, който е считан за заплаха за управляващата партия или лично за Малики, като с това се наблюдава изключителен спад в личната свобода в Ирак. Най-опасното за страната е, че с тези действия Малики може да предизвика собствената си гибел и да вкара държавата в гражданска война.

Както винаги в Ирак, има и сектантско измерение на проблемите и Малики е обвинен, че подклажда религиозното напрежение чрез арести на сунитски политици. Някои анализатори виждат влияние на конфликта в Сирия върху Багдад. Наскоро по “Ал Джазира” имаше предаване, в което се подчертаха противоположни аргументи. Ясно се видя тенденцията за прехвърляне на вина, което едва ли е продуктивно. Страната е в пълна бъркотия и нейните лидери имат какво да обмислят като решения.

Думите на иракската кюрдска журналистка Хиуа Осман могат да послужат за обобщение на ситуацията в Ирак:

“Ирак е четвъртата или петата най-корумпирана страна в света, според ”Трансперънси интернешънъл “. Багдад все още е най-лошият град за живеене в света, според индекса Mercer. Тези индекси нямат нищо общо със сектантството, нищо общо с политиката, но има връзка с направеното от правителството.”

Прочети цялата новина

Свързани новини: