На края на старото и в началото на новото

През изминалата година, 2012, блогът Intidar претърпя няколко промени и катаклизми. Те бяха породени от редица обстоятелства, всяко от което има своята причина да се появи.

На първо място трябва да кажа, че катаклизмите, които блогът претърпя са дълбоко свързани с личните ми позиции, като създател на Intidar. През 2011 година Арабската пролет донесе множество промени и разтресе арабските страни из основи. Когато ставаше дума за Тунис, Египет, Либия, Йемен или Бахрейн, положението беше ясно. Знаех, че съм срещу режимите там, че трябва да бъдат подкрепени хората – знаех го от първия ден – на 17 декември 2010 година. Но Сирия промени всичко.

Бях объркан от самите си принципи. Онези, които четат блога от дълго време, както и приятелите ми, знаят, че преди време подкрепях безусловно правителството в Сирия – до степен на глупост. Но всичко се промени на 15 март 2011 година. Когато започнаха протестите в страната вярвах, че всичко ще свърши до месеци. По онова време още не можех да осъзная, че правителството в което вярвах ще отговори с танкове и тежки оръжия срещу едни обикновени протести и стачки. В крайна сметка хората искаха едни прилични и достойни права. Но всичко се обърка. Светът ми, както и този на мнозина като мен, се срина, принципите се изпариха, оказали се един балон с горещ въздух. Гражданската война в Сирия, в която се превърнаха протестите под натиска на правителствените репресии, промени всичко.

Блогът Intidar получи много критики – както и аз самият. В началото почти не пишех, а ако го правех беше плахо. Семейството ми беше под натиск, притесняваха роднините ми в Сирия. Не можех. Дори една дума накриво и това се отразяваше веднага. Започнах да пиша под псевдоним, включих се в онлайн групи на сирийци, живеещи извън Сирия, разговарях с активисти без някой да разбира това. И критиките в този случай, без да знае какво става на заден план, бяха основателни. Лъжа ще е, ако кажа, че това не ми се отразяваше. Губех читатели – това беше най-малкото последствие. Най-лошото, което се случи е, че се разбиха стари приятелства.

Наскоро видях снимка на мъж, погребал двамата си сина под различни флагове – изключителен символ на която и да е гражданска война. Докато за Египет и Тунис обществото беше единно в позицията си, то за Либия и Сирия не беше така. Мнозина сметнаха, че става дума за конспирация и удар върху суверенитета на тези две държави. Едната заради петрола си, другата заради стратегическото си местоположение.

Без да се отрича напълно версията за уговорка преди удара над Либия, ще трябва да кажа, че конспиративните теории винаги са в ущърб на народните въстания. Лично аз смятам, че някои от тези теории имат своето обяснение, но не мога да приема, че трябва да се подкрепи един режим за сметка на народа, защото можело да се окаже конспирация на чужди държави. Заради това си виждане получих критики от мои приятели, които виждат в гражданската война в Сирия изображение на империалистическите интереси на САЩ и Великобритания. Смятам, че тези виждания са остарели и по един начин влияят лошо на левите идеи. За първи път виждах какво означава силата на пропагандата – до степен, че не се прави разлика между реалност и нереалност.

Като човек, определящ се в лявото пространство, не мога да приема много неща в световната политика. Но в арабските протести, изключително за Сирия и Либия, левите загубиха много потенциални и стари последователи, заради липсата на подкрепа за народа и анахронични виждания за геополитиката. Затова се намесиха ислямистите, които можеха да нямат подобно влияние, ако левите движения бяха достатъчно сигурни в себе си. Не мислете, че това е наивен поглед върху ситуацията – ясно е, че държавните интереси са важни, ясни, че се подкрепя една религиозна вълна от отделни държави, като Саудитска Арабия, но основата на протестите, онова, заради което те избухнаха, беше потулено зад конспирации и липса на международна подкрепа.

В такава обстановка блогът и аз лично, изпитахме проблеми да продължим работа. Често си мислех, че трябва да спра блога и да оставя само Facebook страницата му, или да пиша само в Twitter. За щастие имам добри приятели, които ме разубедиха.

Изминалата 2012 година беше една от най-тежките в личен план. С една доза щастие я изпращам, защото се надявам 2013 да бъде по-мирна и по-успешна. Надявам се, че онези читатели на Intidar, които бяха загубили вяра в него и в мен в частност, да се върнат или да се опитат да разберат защо е имало моменти на спад през годината.

Смятам, че когато човек е наясно със себе си, той може да пише и да изразява себе си, въпреки натиска и загубите. Нещо повече – той трябва да продължава, защото е длъжен заради всички останали, които имат доверие в него. Именно заради това ще продължа да пиша, поне докато имам и един читател.

Надявам се също, че през 2013 година ще мога да пиша и за по-весели и разнообразни теми. За съжаление в момента публикациите са главно за смърт, мъка, загуба и сътресения. Но няма как – такава е реалността в арабския свят. Ако се опитваме да затворим очи или извърнем лице от истината, то ставаме съучастници в убийството на толкова хиляди невинни. Не става дума само за Сирия или Бахрейн – за който и да е конфликт по света. Светът остава двуполюсен малко или много – няма значение дали харесвате САЩ или Русия, събитията се случват и обществото трябва да умее да използва това в своя полза, защото която и страна да изберете, последствията почти винаги са едни и същи. Нужно е обновление и повече вяра в силата на хората. През 2012 година аз се разочаровах от идеологиите като цяло и разбрах, че може да се подкрепи единствено човешкото. Надявам се, че 2013 година ще предложи нещо ново, нещо достатъчно силно, за да обедини повече хора около самите тях, защото само по този начин може да се търси справедливост и да се излезе от анахронизма, който е обхванал света ни, сякаш е застинал в своята леност.

Прочети цялата новина

Свързани новини: