"Перце от дим" на Мария Донева

Раздвоена съм от парадоксите на настоящето ни - ние искаме повече топлина и радост, а създаваме толкова грозни и студени неща. Текстовете, стиховете, думите ни са толкова тъжно-наситени, че колкото и да искаме да го оправдаем с "реалистично представяне на живота ни", не звучи убедително. Изненадах се от думите на една млада поетеса, чиято книга излезе съвсем скоро. На въпроса "Коя я подтиква да пише по този мрачен начин?", тя отговори,ч е  иска да говори за "разрухата и неслучилите се възможности".

Разруха в устата на младеж звучи пагубно. Звучи като бомба, която вече е избухнала и продължава да носи заплаха в разпилените парченца.

Хванах се за този сборник като удавник, който много иска да се научи да плува. За пръв път от месеци насам исках да чета още поезия. Сигурно, защото съм от типа емоционално-зависими-от-слънцето-хора, които имат нужда от думите на Мария Донева. 

Не искам да спирам да я чета и не искам тя да спира да дава своите дози кислород, под формата на красиво подредени, римувани думи.

Обичайте тази книга, защото тя го прави!
От първа до последна корица...

 

 

Вижте повече за предаването "Аз чета с Настя". 

Прочети цялата новина

Свързани новини: