Русофобът Путин-автокрад на човешки права

Момичетата от руската пънк-група Pussy Riot са предложени за почетни граждани на Париж. Предложението е на френската партия „Европа Екология – Зелените”, част от управляващата коалиция на премиера Жан-Марк Еро и е в отговор на решението на руския президент Владимир Путин да даде руско гражданство на актьора Жерар Депардийо.
„Действията на Pussy Riot в защита на феминизма и демокрацията в Русия трябва да бъдат подкрепени и защитени от нашия град, защото отговарят на нашия политически избор”, се казва в комюнике на „Зелените”.
„Долната постъпка на Владимир Путин надхвърля авторитарните мерки, предприети срещу собствения му народ: отдавайки руско гражданство на Жерар Депардийо, той напада директно френската солидарност и подновява ангажимента си към парите. По този начин той оказва чест на френски актьор, защитавал чеченския президент Рамзан Кадиров и поддържащ близки връзки с дъщерята на узбекския диктатор Ислам Каримов”, се казва още в официалното изявление, предаде БЛИЦ.
Вчера президентът на Русия Владимир Путин разписа указа, с който се дава руско гражданство на френския актьор Жерар Депардийо. Преди месец той обяви, че е готов да се откаже от паспорта си на гражданин на Франция, заради високите данъци на свръх-богатите, наложени от кабинета на Жан-Марк Еро. (actualno.com)

Както се вижда, бурната реакция във Франция не е толкова срещу (бившия?) сънародник Жерар, а срещу лицемерието на руския автокраД Путин, който си въобразява, че е откраднал инициативата в обречената му война със Запада на собствената му територия, каквато е темата за правата на човека.

В скоби казано, единствената социалистическа по дух и съдържание българска реакция, която ми попадна до момента в публичното пространство ( няма да споменавам името на екстремисткия автор, който само това чака) напълно, буквално 100 процента потвърждава всичките ми споделени наблюдения, че за българските социалисти не е важно изобщо дали френските социалисти са прави да притискат данъчно богаташите, а е важно – направо го издигат на пиедестал- правото на Путин и неговата Русия да бъдат обичани от такива богаташи, като Депардийо, разсмял и едновременно ядосал вчера половината свят с епистоларното си преклонение пред „Великата руска демокрация“ на Путин, когото обичал в режим на взаимност.

Каквито и примери да дават вбесените поклонници на Путин за проблеми с правата на човека на Запад, това е до такава степен непропорционално стреляне с лък срещу тежката западна артилерия по въпроса, че е направо абсурдно продължение на съветската пропагандна практика да оправдава репресиите срещу милиони жертви на комунизма с това, че в САЩ „бият негрите“ ( факт, някои ги биеха, но именно бялото мнозинство ги защити и днес Америка има президент от малцинствена етническа група с различен цвят на кожата, което за една Русия дори не е пример за подражание, тъй като е просто немислим прецедент за търпимост, толерантност и Демокрация).

Апропо: дори лидерът на египетските Мюсюлмански братя Мохамед Морси призна, че има само една демокрация ( тази негова реплика се върти като рекламен клип на демокрацията но Си Ен Ен) и тя важи еднакво за всички по света, но руският т.н. елит продължава да се пъчи с изобретяването на някаква “руска демокрация”, която била различна, приложима специфично за Русия (разбирай-за нейните награбили се с власт и пари узурпатори)

 

Путин има изгледи да спечели тази своя комплексарска война срещу Запада за правата на човека точно толкова, колкото имаше Хрушчов с обещанията си да „закопае“ капиталистическия свят като го удари от земята по всички икономически показатели (най-късно през 1980-та година).

Несвободното, потиснатото общество на колективизма, с централизираната йерархична власт, раздаваща облаги и привилегии само на послушните й олигарси, но мачкащо несъгласните, не просто убива систематично духа на конкуренцията, а е обречено да служи за пример в световен мащаб как една баснословно богата- както никоя друга- огромна империя, не е в състояние да направи народа си проспериращ и щастлив поради факта, че го е приучила, накарала да уважава и търпи потисничеството на същата тази авторитарна държава.

На тази очевидност моите опоненти ми отговарят с безпомощното „ ти си русофоб“. С това те само подчертават, че не са в състояние да проумеят, че най-страшните русофоби са онези, които превръщат собствените сънародници в роби.

Ако оставим за момент конкретния пример с тикнатите в затвора руски пънкарки от „Пуси райът“, за чийто спорен или дори скандален външен имидж се хващат защитниците на руското фундаменталистко мракобесие, далеч по фрапиращ е контрастът между западния подход към човешките права и натрапения на руснаците автократизъм, възприемащ като лична обида към шефа в Кремъл забележките за нарушените човешки права, е приетият в края на миналата година в САЩ „закон Магтниски“.

Дори и да не беше вярно, че руският адвокат Магнитски е арестуван по скалъпено след негово разкритие за огромна финансова кражба на приближени до Кремъл „бизнесмени“ ( и съден посмъртно за тази дързост), то все пак американските законодатели реагираха бурно по случая като на емблема за прословутата корупция в Русия, защитавайки на практика ( вместо това да направи руското правосъдие) самите руснаци от произвола.

 

Законът, гласуван в САЩ, е насочен срещу шепа руски лица, свързани с този конкретен казус, на които забраниха да влизат на американска територия. И толкоз- повече като солидарност не с други, а със самите руснаци, отколкото като предпазна мярка в една държава, наводнена от какви ли не имигранти, включително руски.

Едноличният началник на Русия обаче не може да понесе критика и подписа указ, с който наказа …хиляди руски сирачета. Типично! Цената на човешкия живот и страдание нямат значение в тази държава. Това е отколешна традиция. Тя така печели войните си, давейки в в собствена кръв враговете, както и войните на своите самодържци срещу собствения народ, имитирайки битка за престижа на Русия, от което той се срива още повече.

Сега злобният рикошет на Путин забранява на американци да осиновяват повече русначета, живеещи скотски в руските домове за изоставени деца, с което също разстреля и надеждите на доста бездетни, но достатъчно заможни американски родители да се сдобият с дете, способни по своя воля да измъкнат от мизерията на собствената му родина и да превърнат в човек. И защо? Ами защото един американски осиновител се отнесъл безотговорно към едно момченце и то починало- само че Кремъл не реагира тогава така, а трябваше да гръмне случаят с Магнитски, за да задейства своята отмъстителност ( към най-слабите и беззащитните в самата Русия).

Ето за такава русофобия става дума.

Не че българските русофили ще ме разберат- те се канят сега да издигнат паметник на руския генерал Гурко не другаде, а именно на софийската улица, наречена на най-изявения противник на руското мракобесие сред българските възрожденци Г.С. Раковски. Вярвате ли, че изборът на мястото е случаен?

Убеден съм, че да бъде съден посмъртно убитият в руския затвор Магнитски напук на Запада и на свободолюбивата част от руския народ, е част от същия перверзен начин на мислене, който наднича от идеята да бъде натрит посмъртно непоносимо гордият за русофилите нос на революционера, българския патриот Раковски, предупреждавал пламенно както никой друг какви опасности чакат България ако попадне под руско робство.

Нямам предвид освобожденската символика, личността на генерал Гурко, нито дори фактът, че за полския ( защо не братски?) народ той е нарицателно за масов убиец, душител на Варшавското въстание срещу руските окупатори на Полша. Посочвам единствено и само (пред)намереното петънце от картата на огромната София, избрано за съответната цел от инициаторите на такъв паметник- това е същият комитет, начело с министъра от антуража на Жан Виденов, др. Любомир Коларов, който тихомълком организира дублирането на един от големите руски паметници в столицата в Докторската градинка с подобен нов, само на метри от него, но именно в чест на посещението на Путин в София на 18 януари 2008 г. (както надлежно пише за назидание на невярващите в живата „дружба“ на самия монумент).

Ако в Докторската градинка е търсена онази символика на раболепието пред благоволението на Путин от 18 януари 2008 г., дали същите хора, организирали това типично удоволствие за себе си, са променили козината си 5 години по-късно с кукиша, който показват на Раковски?

Но след като Георги Първанов беше награден с медал на името на Стефан Стамболов от едноименна партия със същите, колкото неговите „заслуги“ да се кичи със славата на русофоба ( по принуда-накаран да стане такъв по патриотични подбуди като самозащита от руския натиск върху България) Стамболов, какво да се чудим…

Тук е така от времето, когато нашите завоеватели успяха да разчистят терена за своите своеволия до степен, че дори не се налагаше да държат собствени войски за охрана на тази част от съветския лагер, чиято бодлива ограда беше предназначена да спира бягащите от него.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: