Борисов внесе яснота в суматохата в своя о(т)бор

Днес не е просто Йорданов ден, но и ден, в който се радвам да не се казвам Деян Червенкондев.

Няма да си правя игра на думи с червеното във фамилията на депутата от ГЕРБ ( на когото в случая по-скоро съчувствам), но промяната в правилата на „играта” с гласуването на референдума е нещо, което си заслужава коментара.

В първия пряк телевизионен диспут за годината в рамките на информационната кампания за предстоящия референдум на легитимираните от Централната избирателна комисия инициативни комитети пратеникът на ГЕРБ в студиото на официозната ТВ 7 Деян Червенкондев защити, както му е реда, публично известната позиция на партията си. Тя е, че привържениците на ГЕРБ трябва да гласуват със „за” на референдума, което трябвало да означава „не” на АЕЦ „Белене”.

Доста незавидна роля е да обясняваш, че „да” , означава „не”. Но Червенкондев изпълни партийната заръка.

Минути по-късно, в свойствения му стил, думата по телефона в студиото взе свойски ( и по навик в това студио) премиерът Бойко Борисов, намесвайки се в сегмента от предаването, в което с прогнозите си дефилира един астролог. И за учудване на всички осведомени зрители министър-председателят смени в движение позицията на партията си, подчертавайки категорично, че правилното гласуване на референдума трябва да бъде „не”, т.е. той внезапно се присъедини към позицията на защитаващите това мнение опоненти на БСП.

Какво е накарало Борисов да реагира така, че да бламира в ефир ( и вече в негово отсъствие) собствения си представител в дискусията, това не ни е дадено да знаем като простосмъртни зрители. А и няма кой да го попита нещо толкова неудобно- например като „защо унижихте Вашия депутат”. Явно в тази партия и в тази телевизия унижението на крепостните селяни сред гражданите за европейско развитие се приема за даденост, част от неписаното правило, който всеки трябва да приеме, ако иска да бъде в този о(т)бор.

Спомних си какво казах като лектор, поканен на работна среща на дипломати от ЕС в София в началото на сегашния управленски мандат. На 5 поредни въпроса, дали е възможно България да вземе ( едикакво си) решение упорито отговарях с „да”. А на уточняващите въпроси „как” допълвах: „само ако премиерът Борисов реши”. След петият път в залата избухна смях, а моя милост, макар да очакваше развеселяването, уточни, че не се шегувам…

Както виждате, бил съм прав. Няма шега!

Резкият завой на Борисов, макар да изхвърля вкупом от каруцата честолюбието(?) на всички негови подчинени, пропагандирали досега положителното гласуване, е закъсняло, макар и не фатално, вразумяване. Въпросът е защо изобщо трябваше досега гербаджиите да се гърчат да защитават незащитимата теза, че било повече от ясно тяхното „да” се възприема като „не” за АЕЦ „Белене”.

Само преди броени дни, в друга своя медийна изява, Борисов посочи като най-голям своя враг Иван Костов. Сега изведнъж се присъединява към неговата теза за предстоящия референдум.

Чудеса стават май не само по Коледа, но и по Нова година, която по времето на съветизираната България беше празник на победилия Дядо Мраз. Да не би сега той да е отказал някои обещани подаръци за някои братушки, с които досега той си потропваше таен казачок доста добре?

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: