Скитът „Свети Андрей“ в Атон

Днешният пътепис ще ни води до Света гора. Цветан ни показва скита (т.е.„почти“манастир) Свети Андрей – с много интересна история. Приятно четене:  

Скитът „Свети Андрей“ в Атон

  Когато нашата варненска група се събра цяла на пристанището на Зографския манастир – Арсаната след литийното шествие и успя да се качи в 09. 45 на ферибота „Достойно ест”, благодарихме отново на свети Георги. За 2,10 евро след час плаваме покрай западния бряг на Света гора и пристигаме в главното пристанище Дафни. Два автобуса ни очаkват за столицата Карея. С щурм се настаняваме, плащаме по 3,50 евро и потегляме по баира. След час от превала долу се забелязва гигантска осемкуполна катедрала с характерните руски луковици с православен кръст отгоре. Това не е типичен атонски манастир, а някогашния руски скит „Св. Андрей”. Днес той е подчинен (филиал) на Ватопедския манастир.

 

  Ние уверено крачим към портала и търсим гостната на скита, защото имаме потвърдена с факс резервация от архондаря Нектарий. Архондарика е вдясно, минаваме покрай катедралата и се качваме на втория етаж. Тук ни посрещат по атонски с ципуро (ракия) и локум. Запознават ни с разписанието на службите и ни предупреждават, че вратите на скита се заключват в 18 часа и че строго се забраняват алкохола, мобилните телефони и камери. Е, ракията с която ни черпиха беше мека около 40 градуса, но не и безалкохолна.

  В скита можем да преброим цели 13 храма разположени сред няколкоетажни сгради.

Вдясно е Духовната Академия на Света гора, където послушниците изучават гръцки преди да станат монаси.

На входа вдясно е основателят на скита пенсионирания Константинополски патриарх Атанасий Паталарос. През 1652 г. той открил старата килия на св. Антоний Велики, ремонтирал я и се нанесъл. През 1654г. издъхва в Лубенския Преображенски манастир – Харков, Украйна. Седнал както е бил погребан и светите му мощи останали нетленни. И до днес е известен като св. Атанасий Лубенский Седящия. Така килиите му в Света гора стават основа за скита и оттогава тук се тачи паметта на св. Антоний Велики и патриарх Атанасий.

Вляво е умаленото копие на Св. София от Константинипол, същото което държи в ръка св. Атанасий Пателарос в предходния стенопис. Един византийски блян за всички гърци не само за бивши патриарси.

 

    Тази красива сграда е наречена „Сарай” (дворец) и е построена от друг пенсиониран патриарх Серафим през 1768г. Това име останало нарицателно впоследствие и за скита. Серафим, като константинополски патриарх обявява за патронен празник на париаршията и на скита празника на св. Андрей Първозвани. Той също е изгонен от турците и почива в същия харковски манастир.   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] През 1841г. килиите са продадени от Ватопедския манастир на двама руски монаси Висарион и Варсануфий. Те от 25 години се подвизават в Света гора като ученици на стареца – българин Харалампий. Той водил 72 г. аскетичен живот на Атон, практически не напускайки своята килия и хранейки се изключително с горска трева и корени. Като дар от бога той имал власт над бесовете и ги изгонил от едно бясно дете. След настаняването на братята в закупената от тях килия Сарай отец Харалампий се заселил заедно с тях, поживял още 3 години и починал на 7 ноември 1845 на 95 години. Интересно дали има нещо запазено от този свят българин?Но това е въпрос на който ще се опитам да отговоря при следващото посещение. През 1849 след дългогодишните усилия на духовните братя килията е обявена за скит. Оттогава започва бързия му възход като Руски Свято – Андреевски общежителен скит.  

    Настаниха ни в ремонтираното бившо болнично крило на втория етаж. На фасадата долу в средата е мозайката на св. Инокентий Иркутски.

    Тази мозайка е дар от сибирският милионер Инокентий Михайлов Сибиряков. Той дарил 2, 4 милиона рубли за довършване на храма на съименика му св. Инокентий и катедралата на св. Андрей Първозвани. При откриването на този някога най – голям катедрален храм на Балканите за 5000 човека през 1900 г. името му като главен ктитор (спонсор) даже не било споменато, а той завършил земния си път като скромен монах в скита.

 

  Като официален ктитор присъствал Граф Игнатиев, който при сключването на Сан Стефанския мирен договор 1877г. в чл. 22 дори го упоменал за привилегиите му като манастир. Да, но на Берлинския конгрес тази точка отпаднала, и той останал скит. Храмът е затворен и ние внимателно го заобикаляме, защото работниците още демонтират скелето за ремонта на камбанарията.

Вдясно на входа има мраморна плоча от която научаваме, че основите са заложени през 1867 г. от великия княз Алексей Александрович за спасението на баща му, император Александър II Освободител след атентата в Париж. На 25 Май 1866г поляка Антон Березовски стреля, недоволен от поробването на родината му но не го улучва.    

    Долу в приземния етаж е трапезарията – кръстообразно варосано помещение с дълги маси. В 16 часа там ни нагостиха с нахутена гозба, листа салата, маслини, чер хляб и по лъжичка от коливото докато слушахме проповедта заедно с около 100 поклоника.

  На върха блестят позлатените луковици с кръст устояли на времето.

Е не ни настаниха в сарай, но останахме доволни от общото спално. За разлика от втората група, която трябваше да търси подслон в манастира Кутлумуш в последния момент поради проблем с водата.

  Някога горе в камбанарията е имало 20 камбани. Най – голямата е 333 пуда е дар от императицата Мария Александровна през 1888г. Сега тя е пукната и очаква ремонт.

      Вечерната и утренна литургия беше в църквата на втория етаж над входния портал. В сумрака, при светлината на няколко свещи, ние бяхме заобиколени от черните сенки на монасите. Проигумена Ефрем не носеше митра, но седеше на трон вляво и когато монасите минаваха покрай него те обикновено се спираха и му целуваха ръка. Приближих се към него него и прошепнах „Евлогите” (Благослови) и му целунах ръката. Радостен усетих бащинската му ласка когато ме поглади по главата. Класическите стенописите бяха запазили надписите си на руски, но иконите бяха подменени с новоизписани в гръцки стил. Вероятно те са били откраднати и продадени след запустяването на скита. Успяхме да целунем най – ценната реликва – благоуханото чело на св. Андрей, поставено в сребърeн реликварий във формата на главата му.

    Същата църква където бяхме на литургия но гледана от външна страна.

        Сутринта на закуска в 8:00 ч. бяхме заедно със св. Антоний Велики и св. Андрей Първозвани,

които ни гледаха от иконите докато сърбахме кус кус с риба тон.

  Разцветът на скита е кратък. Избухването на Октомврийската революция води до неочакван обрат, като спира притока на монаси от СССР. През 1958 г изгаря западното крило и библиотеката. Покривите се рушат, а последният руски монах Сампсон почива през 1971 г. Храсти и дървета поникват в двора. Птици се настаняват в празната камбанария. Пустиня.

        През 1992 г. идва ново гръцко – говорящо братство от Ватопедския манастир което носи нов живот за скита. То започва с труд и молитви ремонта, който продължава и до днес. Не казваме сбогом, а довиждане и тръгваме към Карея. Там ни очаква поръчания от нас бус за Великата Лавра. Цветан Димитров, 16/17 – 11 – 2013.   Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Атон – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОБНОСТИ

Прочети цялата новина

Свързани новини: