Нова година, нов… ?

Миналата година април месец напуснах предишната си работа. Просто така се получи, че бях жестоко прегоряла. Великобритания с всичките глупости, след това връщането, започването на работа, която е изключително натоварваща, безсмислена и стресираща, в комбинация с интересите ми, които допълнително опъват нервите (покажете ми човек, който се интересува/занимава със социален активизъм от какъвто и да е и вид и аз ще ви покажа някой, който върви лека, полека към нервен срив, защото борбата е безмилостно жестока) ме доведе до някакво състояние, в което просто не можех повече.

И така, взех си почивка от повече от половин година, едно, малко да разтоваря от работа, две, за да си почина от вечните интернет драми, три, за да инвестирам повече време в практическа полезност… и осъзнах нещо.

Никога повече няма да мога да бъда в това състояние, в което бях преди няколко години. Социалният активизъм е изморително нещо, за тялото и за душата и единствено с времето се натрупва повече патина по душата, зацапва се от дребните глупости, от повърхностите коментари, от пренебрежението на хора, които са затънали до гуша в калта, а те си мислят, че са на плажа. Не можеш да накараш някой насила да мисли критично или да се самоанализира. Защото както не един и двама прекрасни учители са казвали напълно точно – то мисленето боли.

Не случайно “ignorance is bliss”, но не става дума само за големите познания, говорим за дреболии като “ако не знам, че мое поведение вреди на еди-какви-си-хора по еди-какъв-си-начин, животът ми ще е по-лесен”. Наистина, кофата на главата и право напред.

Нямам никакви илюзии, че аз не съм нахлупила аналогична кофа или съм също така пренебрежително неосъзнаваща/игнорираща хора/проблемите им, но… някак си съм убедена, че нямам всички отговори и ги търся. Не знам дали е достатъчно или е някакво извинение един вид “е, поне не съм толкова зле като ТЯХ”… защото най-малкото не виждам нещата като участие в състезание или “аз съм по-умна от вас, хър-хър”. Мда, от друга страна, да толерирам глупост, в името на “всеки има право на мнение” или “свобода на словото” пропуска един основен факт.

Свобода на словото не означава “никой няма да ти потърси сметка за глупостите, които говориш” и е нещо, което е някакси много неясно, особено в България. Това е очевадно дори от цифрата хора, които използват фразата “не съм политически коректен” абсолютно насериозно и се смятат за много остри и оригинални, понеже е СУПЕР оригинално да повтаряш стереотипи на стотици/хиляди години, наистина… толкова е… СМЕЛО да се държиш така, сякаш хората са дефинирани от повърхностни неща като пола им или расата им или етноса им, сексуалността им и т.н. Далез по-трудно е да ти пука за чуждите проблеми… толкова по-лесно е да кажеш, че няма нужда от разни “изми”… нали на ТЕБ не ти трябват, значи не трябват и на никой друг!

Както и да е, по-отпочинала няма да стана, а и желанието да продължа ме мъчи вече доста време. И онази убеденост, че ей сега като дойда и светна и аз с моето си присъствие и всички изведнъж ще кажат “уаау, добре, че беше ти да ни кажеш!”.  Не че някога съм очаквала нещо такова да се случи, но по-скоро съм вече много повече приела, че безразличието е нещо, което няма да изчезне и мога да си върша работата, която смятам за важна въпреки безразличието. Това са все някакви доста елементарни и повърхностни неща за осъзнаване, убедена съм, че дори средния гимназист ги знае, така че единствената причина да го пиша е, повече за да го има черно на бяло.

И така, нова година, нов…. ? Не знам, но има работа за вършене.
Навъртайте се наоколо, ще бъде забавно, обещавам.

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: нова година, социален активизъм

Прочети цялата новина

Свързани новини: