Защо редакторите отхвърлят творбите ви?*

Изпращаш статията си. Понякога я приемат. По-често обаче тя се връща с най-кратки формални бележки, чийто общ смисъл е „Не, благодаря“. А ти дори си изпратил плик за обратна връзка, с който пристига отказът. Май направо можем освен ръкописа си да си прибавяме и собственоръчно направени отхвърлящи фишове, да им залепим марка и да ги адресираме до самите себе си? Или това би било прекалено?

Защо редакторите отхвърлят работата ви? Ето няколко причини, за които човек не се сеща на прима виста.

1. Редакторът харесва повече нечия друга работа. Въпреки че ни учат да не се конкурираме с другите писатели, днес има повече автори, отколкото пространство за публикуване, а редакторът трябва да прецени кого да включи. Редакторите правят своя избор на база качеството на работата, не толкова изхождайки от това кой е авторът, макар че е много трудно това да не се взема предвид.
Какво може да направите по този въпрос? Изпращайте само най-добрите си произведения и подчертавайте най-важните си постижения в биографията. И четете, четете, четете творби на други автори. Как иначе ще сте наясно срещу какво се изправяте?

2. Редакторът вече е получил прекалено много статии от други хора. И отново – има ограничено пространство в едно списание, определен брой месеци в графика за публикуване, а понякога е много трудно да кажеш „не“ на страхотен текст. Именно затова в повечето случаи пресата и списанията са „резервирани“ за поне година напред.
Какво може да направите по този въпрос? Отзовавайте се на обяви и изпращайте статиите си в тези издания. Проучвайте преди да изпращате непоискани текстове.

3. Редакторът е преуморен. Във вашия случай – не е полезно и не помага, ако редакторът се изпълва с ужас всеки път когато погледне препълнената си електронна поща или отрупаното си с пликове бюро. Ако редакторът се чувства недооценен, това го отблъсква от контакта с вашия текст. Тогава той предпочита да напише собствен текст вместо да отдели време да прочете вашия. Защо трябва да страдате от преумората и начумереността на редактора? Не трябва. Но не трябва и да пренебрегвате тази възможност.
Какво може да направите по този въпрос? Добра идея е винаги да придружавате изпратения текст с кратка благодарствена бележка, независимо от крайния резултат. Може да не ви помогне в конкретната ситуация, но в крупен план ще подобри работната атмосфера, а това е стъпка в правилната посока.

4. Редакторът не мисли, че текстът отговя на мисията на списанието/вестника. Това става по-често отколкото си мислите. Един личен пример. Няколко години бях редактор на списание, което се разграничаваше от политически и религиозни писания. Наложи ми се да отхвърля много прекрасни материали заради възприетата линия на поведение на списанието. Но тя не беше публично достояние и авторите така и не бяха информирани за причината за отказа.
Какво може да направите по този въпрос? Прочетете списанието и вижте какви са предпочитанията му. Ако прочетете после и своята публикация и не харесате нито една нейна част, много е вероятно и редакторите да са на същото мнение. Ако стилът ви, речникът ви или дори проблематиката са твърде далеч от онези, които вече са били публикувани, съжалявам, но шансовете да ви одобрят са микроскопични.

5. Редакторът не може да ви оцени, защото сте прекалено добър писател. И така може да бъде. Не всички редактори са еднакви – някои са по-щедри от други, по-опитни са и имат куража да експериментират. Това, на което ние можем да се надяваме като автори, е да бъдем прочетени.
Какво може да направите по този въпрос? Най-трудното от всичко – да не приемате лично решението на редактора, нито отказа му, нито одобрението.

След като изложих тези причини, бих искала да добавя, че по мое мнение, 95% от редакторите отхвърлят работата ви, понеже не я харесват достатъчно. Може да са прави, може и да грешат. Това е техен избор и ние трябва да го приемаме и уважаваме. Ако желаете изборът да е ваш – направете си собствено списание, блог, журнал, вестник, селектирайте и публикувайте статиите, които на вас се  харесват и които смятате, че трябва да бъдат прочетени. Това може да се превърне в прекрасно изживяване за вас, вашите читатели и авторите, които ще изберете да публикувате. От друга страна ще бъде и огромно количество работа, но това е друга тема.

*Катерина Стойкова-Клемер е главен редактор и собственик на издателството Accents Publishing. Интервю с нея за "Аз чета" можете да видите тук.

Превод: Мая Коларова

Прочети цялата новина

Свързани новини: