За пръв път тази година TEDxBG се проведе в сградата на Операта. Събитието се изнесе от Rainbow Plaza, защото вече беше твърде отесняло или пък ние вече много напълняхме ;-)

Репортажите от 2010, 2011, 2012 години.

 Организатори и партньори

Диана Иванова е започнала проект за спомените, които хората пазят за Държавна сигурност, показа и откъси от неин документален филм по темата. Изключително съм доволен, че темата влиза в полезрението на TEDxBG, но самата презентация можеше да е по-подредена и фокусирана. Ще потърся начин да се свържа с нея, за да разбера повече за проекта.

Леандър Литов сигурно го помните от конференцията Ratio. Отново разказа за страхотните неща, които правят в ЦЕРН. На мен ми липсваше разказа от Ratio за Хиггс бозона, който беше направо като екшън. Можеше и да не се опитва да ни разкаже всичко наведнъж. Добър лектор е, само да намери някой да му пипне презентацийките графично.

Орлин Спасов разказа за свободата в българските медии. Горе-долу каквото си мислехме, но този път съвсем официално.

За трансформацията на журналистиката от куче-пазач в друго куче.

След това послушахме Котарашки, адаша на македонския премиер (Никола Груев ;-)). От няколко години го виждам тук-там. Страхотни неща прави, пожелавам му успех.




Не съм сигурен дали това парче пуснаха. Ако някой помни точно и го има в тубата, да каже, ще го сменя.

След това гледахме на видео авангардния човек на изкуството Жае Рим Ли как отсега си подготвя погребението, за сведе до минимум замърсяването от освободените от тялото ѝ токсини в природата. Идеята ѝ е тялото ѝ да бъде изядено от гъби след смъртта (само не разбрах, след като бъде изядена, къде ще отидат гъбите?) Костюмът, с който излезе на сцената всъщност е пропит със спори, които веднага ще започнат да се превръщат в сладки-сладки гъбки, в момента в който тя попадне в ковчега си (тя е принципен противник на кремирането). Оригинално като артистичен жест. Не съм сигурен в практическата полза.


В кафе-паузата беше проблематично с мястото, утежнено от нежеланието на разпоредителките да пускат с кафета и закуски пред гардеробите.

Предният път ходих в операта, за да видя лекцията на американския космонавт (астронавт) Стори Мъсгрейв

Ученикът Любомир Янчев е намерил евтин начин да преработва с електроника домакински уреди, които могат да бъдат задействани с глас и е нарекъл проекта „Модерният иконом“. Софтуерът се казва Мелиса – малката бедна братовчедка на Сири. Страхотен проект с отворен код, дано има успех.

Виктор Кирков е направил нещо просто, но много вдъхновяващо и разчувстващо. Той е треньор по футбол, който е събрал отбор от гетата, участвал на Световното първенство по футбол за бездомници (има и такова нещо, да).


Освен чисто спортните успехи, резултатите от това, че някой е дал шанс на тези хора, са просто удивителни. Треньорът обясни, че дотогава никой не е учил тези младежи на концентрация, усилие, отговорност, методичност и щом те са придобили тези умения чрез спорта, а и са усетили, че някой го е грижа за тях, са постигнали впечатляващи резултати (данни на снимката). Ето, някой показа как се прави включване поне на тези, които желаят това.


Христо Ласков иска да превърне България в държава на свободния интернет  (Освободи интернет), като мотивира хората и фирмите да си отключват рутерите за обществен достъп. Има и мобилно приложение, което подсказва къде има безплатен достъп. Всеки би се радвал на повече места за достъп, но как да овъзмездим тези, които плащат реално достъпа, а и да ги защитим от атаки? Ако се намери решение на този въпрос, може да се предизвика следващата революция в телекомуникациите.

Боби Ракова, от HacKIDemia.com - идеята е малките деца не само да свикват с новите технологии, но и да ги създават. Страхотно звучи, ще се опитам да науча повече.


Сърджа Попович разказа за съвременното приложение на нещо, старо колкото света, а именно - използването на хумора в борбата с тиранични и репресивни режими. Работил в Украйна, Грузия, започнал в Сърбия с „Отпор“. И аз забелязвах че протестите от последните революции повече приличат на карнавали, а те имали общ знаменател. По-добре смешки, отколкото камъни и палки, определено. Бих чул и по-подробна лекция, ако ще изнася някъде такава.

 Иван Мудов, художник, разказа за художествените търсения - свои и на няколко други авангардни артиста, опитвайки се едновременно да наруши всички правила за поведение на сцената на TED, започвайки с опит да ни даде под наем апартамента на сестра си.





Разказа за своята роля на часовник, прекарвайки 24 часа пред екрана и местейки стрелките на ръка.

Някои от провокациите бяха успешни, някои не толкова.

Ще трябва да спра тук. Друг път ще ви разкажа за останалите презентации и генералните изводи ;-).

Междувременно можете да прочетете впечатленията на други посетители

Георги Павлов - 1 част, 2 част, за изкуството
Дзвера
Събина
Куков
Сега
Дневник