Избрани лъжи от репертоара на театъра „Нова ядрена електроцентрала“

Господата Сакскобургготски и Станишев (кой е кокошката и кой – петелът, не е от значение) снесоха голям запъртък. Сега кудкудякат, че запъртъкът е златно яйце и се опитват да ни насадят да го мътим.

Преди няколко дни за около минута включих телевизора и станах свидетел на поред­на­та лъжа на г-н Станишев, че неговото правителство не е субсидирало проекта АЕЦ „Белене“. Лъжа е, защото бившият министър председател едва ли е забравил решение­то за прехвърляне на 300 милиона лева от държавния бюджет на НЕК за изграждането на централата. Отделно е поетата държавна гаранция от 600 милиона лева за Проекта.
Трябва със съжаление да призная, че БСП е една успешна Precipitation Management Company1. Дейността ú, особено по референдума за АЕЦ „Белене“ достигна върхове, кои­то едва ли ще бъдат покорени в обозримото бъдеще.

По-долу ще се опитам, от позицията на специалист, работил в енергетиката над 55 го­ди­ни, да опровергая част от „подхвърляните“ в обществото лъжи.

Лъжа първа:

Периодът 2007 ÷ 2010 г. е критичен за българската електроенергийна система (ЕЕС) … В този период трябва да се изградят 1600 MW нови мощности2.

Периодът 2007 ÷ 2012 г. ще е критичен за ЕЕС … В този период трябва да се изгра­дят 910 MW нови мощности3.
Всички сме свидетели, че електроенергийния апокалипсис не се състоя. Нещо по­ве­­че – през този период са изнесени 61,0 TWh електроенергия, като само през 2011 г. са произведени 50,7 TWh, от които са консумирани бруто 38 TWh и изнесени 12,1 TWh. Оправданията на БСП с настъпилата икономическа и финансова криза са несъс­тоятелни – вътрешното електропотребление (консумацията от преносната мрежа) през периода 2003 ÷ 2011 г., независимо от състоянието на икономически подем или криза е било на равнището 30,5 TWh, с положителни и отрицателни отклонения през годи­ните, по-малки от 1,5 TWh, дължащи се по-скоро на климатичните пертурбации, от­кол­кото на ръста на икономиката.

Този факт е лесно обясним – престанаха да работят енергоемките МК „Кремиковци“, ЗТМ „Радомир“, „Химко“ – Враца, „Плама“ – Пле­вен и други неефективни производства; продуктовата структура на страната посте­пен­но се ориентира към ниска енергийна интензивност; в бита и обслужването пре­обла­даващо се използват енергоефективни уреди (само от въвеждането на LCD телевизори­те и енергоефективното осветление върховото натоварване на ЕЕС е намалено с около 1000 MW и са спестени близо 2 TWh електроенергия годишно); не на последно място трябва да се отбележи ценовия натиск върху консуматорите за енергоспестяване.

Лъжа втора:

През 2015 г. Република България ще потребява бруто 43,8 ÷ 46,5 TWh, а през 2020 г. съответно 49,0 ÷ 54,2 TWh1.

През 2015 г. Република България ще потребява бруто 46,0 ÷ 47,7 TWh, през 2020 г. – 53,3 ÷ 55,3 TWh и през 2025 г. – 59,0 ÷ 64,7 TWh2.

И тази лъжа не се сбъдна. През 2012 г. отклонението на траекторията на реалното потребление от прогнозата на БСП и НДСВ е близо 7,0 TWh, колкото е годишното производство на един блок с мощност 1000 МW. Лъжа е, защото още тогава бяха из­вест­ни прогнозите на NERA Economic Consulting (Октомври 2002 г.), БАН (Септември 2005 г.), RWE (Септември 2002 г.) и др., които предвиждаха много по-ниско електро­потребление, близко до действителното. Сега тази лъжа се тиражира в нов вариант – след кризата ще настъпи икономическо оживление, за което ще е необходима „много електроенергия“ (колко – не се казва).
Към настоящия момент е налице официалната прогноза на Електроенергийния систе­мен оператор (ЕСО) (Декември 2012 г.), според която към 2015 г. Република България ще потребява бруто 39,5 ÷ 41,4 TWh, през 2020 г. – 40,6 ÷ 43,5 TWh и през 2022 г. – 41,0 ÷ 44,1 TWh. Този сценарий за електропотреблението може да се приеме за реалистичен с горна граница 45,2 TWh през 2025 г. и прогнозен прозорец 42,0 ÷ 45,2 TWh към същата година, с по-голяма вероятност да се сбъдне минималния сценарий. Тази прогноза на ЕСО се потвърждава от горепосочените прогнози на NERA, RWE, БАН, а също от World Energy Council (Октомври 2012 г.).

Лъжа трета:

Предстои извеждането от работа на част от електроцентралите на въглища – ТЕЦ „Варна“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Марица 3″, ТЕЦ „Русе“ и др., близо 1300 MW и ще се наложи да внасяме електроенергия.

За сведение – блокове №№ 1, 2 и 3 в ТЕЦ „Варна“, № 2 в ТЕЦ „Бобов дол“, № 3 в ТЕЦ „Русе“ отдавна не работят. И още нещо – ТЕЦ „АЕS – Гълъбово“, ТЕЦ „Контур Гло­бъл“ и ТЕЦ „Марица-изток 2″ са рехабилитирани, някои от тях с увеличена мощност и икономичност, в пълно съответствие с изискванията на ЕС за опазване на околната среда, а ТЕЦ „Бобов дол“ – блокове 1 и 3 и ТЕЦ „Варна“ – блокове 4, 5 и 6 понастоя­щем се реконструират за намаляване на емисиите на азотни и серни окиси.

През 2012 г. от наличните електроцентрали, без горните енергоблокове са произведени 50,7 TW. И забележете – при непълно натоварване на ТЕЦ „AES – Гълъбово“, ТЕЦ „Марица-изток 2″ и ТЕЦ „Контур Глобъл“. Оказва се, че вътрешното електропо­треб­­ле­­ние, дори до 2025 г. при максималния сценарий може да бъде осигурено от налични­те генериращи мощности, без АЕЦ „Белене“, седми блок на АЕЦ „Козло­дуй“ и нова ТЕЦ в „Марица-изток“, намерения за което декларира правителст­вото.

Потенциал на инсталираните мощности в Република България до 2025 г. и след това

Електроцентрала                   Мощност,                    MW Производство, TWh/год.
Всичко до 2020 г.                              9 989                                      49,67 ÷ 53,36
Всичко до 2025 г.                              9 619                                       47,97 ÷ 51,66

При наличието на 2200 MW АЕЦ, 3910 MW ТЕЦ, 632 MW топлофикационни ТЕЦ, 303 MW заводски ТЕЦ и 1725 MW ВЕИ се осигурява мощностния баланс на страната към 2022 г., с възможности за 1400 MW износ. При налични 2632 MW вместо 3910 MW ТЕЦ към същата година вътрешното електропотребление се осигурява с по-малки възможности за износ4.

Не бива да се забравя, че в обозримото бъдеще, като член на голямото европейско семейство предстои да ни се случат доста хубави неща – ускорено въвеждане на ВЕИ, провеждане на агресивна политика за енергийна ефективност, развитие на икономи­ката, базирано на високите технологии (технологии с ниска енергоемкост и висока възвръщаемост), внедряване на „умни мрежи“, организиране на Европейски пазар на енергоносители, в т.ч. на електроенергия. Затова от позициите на днешния ден прогно­зите и енергийните баланси на ЕСО може да изглеждат реалистични, но трябва да се има предвид, че те съдържат значителен резерв, който трябва да се използва. Според добрата практика на тези, които са пред нас и живеят много по-добре от нас благода­рение на разумната си политика, най-добрите инвестиции в енергетиката са отло­же­­ните, до момента, в който възникне неотложна необходимост. Изкушавам се да напомня, че според законодателството на Република България нови мощности, на непазарен принцип се изграждат с минимални разходи, само когато снаб­дя­ването с електроенергия не може да бъде осигурено.
От всичко казано дотук може да бъде направен изводът, че нито днес, нито в обозри­мото бъдеще до 2025 ÷ 2030 г. се налагат инвестиции в нови мощности, освен във ВЕИ, задължение за което сме поели по международни спогодби. А изхарчените досега близо 2 милиарда лева за АЕЦ „Белене“, обосновани с лъжи нека тежат на съвестта на правителствата на НДСВ и тройната коалиция, доминирана от БСП.

Лъжа четвърта:

АЕЦ „Белене“ ще струва много евтино – само 4 милиарда евра спо­ред споразуме­нието с „Атомстройэкспорт“. Тази лъжа може да впечатли само „черве­ни­те ба­бички“ (според Стефан Продев), защото с оскъпяването, което не се оспорва, вече набъбва на 6,2 милиарда, а с лихвите по кредитите най-малкото се удвоява. И това не е всичко – една нова ядрена електроцентрала има съпътстваща инфраструктура – съхраняване на ядрените отпадъци, защита срещу интервенция, резервиране на мощ­нос­тите, свързване с ЕЕС. За свързване с електроенергийната система е необ­хо­димо изграждането на няколко електропровода 400 kV до подстанциите „Царе­вец“ и „Ми­зия“, преконфигуриране на мрежата 400 kV посредством връзка между подстанциите „Царевец“ и „Пловдив“ и други електропроводи на 400 kV и 110 kV. Общите капи­таловложения за тези връзки, а също за релейни защити, противоава­рий­на автоматика, диспечинг и др. дейности, задължение на НЕК е от порядъка на един милиард и петде­сет милиона лева, без оскъпяването и лихвите по кредитите5. Затова и НSВC, ИПИ, ИЕМ и други анализа­тори определиха цената на авантюрата АЕЦ „Белене“ над 20,6 ми­лиарда лева. Това са цифри, които е трудно да бъдат оспорени, освен със словоблуд­ство – най-евтина, ако не днес – утре ще е по-скъпа и т.н.
Лъжа пета: Ако не се изгради АЕЦ „Белене“, цената на електроенергията ще се уве­личи, защото термичните електроцентрали след 2018 г. ще плащат за емитираните азот­ни окиси в атмосферата. Това е така, ще плащат „данък околна среда“, но за сти­му­лиране на възобновяемите източници и енергийната ефективност, т.е. парите не се губят, докато внасянето на ядрено гориво без мито, защита на централата от интервен­ция, изграждането или поддържането на резервиращи мощности и други дейности са за сметка на данъкоплатеца.

Една проста сметка: За да се изкупи инвестицията от 20,6 милиарда лева през цената на електроенергията от АЕЦ „Белене“ за 20 години е необходимо тя да бъде продавана за близо 200 лв. за мегаватчас. Сравнете я с микса на електроенергията от 80,5 лв за мегаватчас, която днес ку­пува НЕК и ще се убедите, че изграждането на АЕЦ „Белене“ ще бъде поредния удар за българските потребители на електроенергия.

Лъжа шеста: Производството на електроенергия от ядрени електроцентрали е високо­технологично производство. За какво става въпрос, обаче – за технология и проекти, разработени извън страната, за съоръжения – също. Остават строителството, монтажът и оперирането с технологията, които са дейности, добре познати и усвоени у нас. Дън Сяопин беше казал, че не е важен цветът на котката, ако тя лови мишки. Перифра­зирана, тази мисъл в случая изглежда така: не е важен произходът на електроенергията – от „високотехнологична“ АЕЦ, ТЕЦ, ВЕИ, внос и т.н., стига тя да е според възмож­ностите на потребителя, да не застрашава, в границите на допустимото, сигурността на страната, населението и околната среда. АЕЦ „Белене“ не отговаря на тези изисквания.
Накрая ще си позволя да отбележа признаците на Високите технологии – ниски капи­та­ловложения, бърза възвръщаемост, ниска енергийна интензивност, високо съдържа­ние на интелект – комуникационни и компютърни технологии, възобновяеми енерго­из­точници, интелигентни мрежи и т.н. Къде тук се вписва нова ядрена електро­централа с възвръ­щае­мост над 20 години?

Лъжа седма: АЕЦ „Белене“ ще гарантира сигурността на доставките на електроенер­гия. Съдете сами дали това е истина при работа на 4000 MW ядрени мощности и произ­­водство 30 TWh електроенергия годишно:

30 TWh са 66 % от брутното електропотребление към 2025 г. Съгласно Закона за защи­та на конкуренцията, това е господстващо положение на пазара от един дос­тав­чик на суровина, в случая на енергоносител.

Това е 100 % от мощността на ЕЕС през летния сезон; за останалите генериращи мощ­ности – ТЕЦ, ВЕИ и др. през този период няма място в товаровата диаграма.

В случай на силно земетресение изключват 4000 MW от ЕЕС, което предизвиква разпадането ú. За сведение през 2012 г. е имало 3 несанкционирани изключвания на блок 1000 MW от ЕЕС.

Лъжа осма: АЕЦ „Белене“ ще осигури много работни места. Ако за 3500 ÷ 4000 ра­ботни места при строителството и 500 ÷ 800 при обслужването трябва да изхарчим над 20 милиарда лева, при липса на необходимост, по-добре да строим пирамиди – хем по-евтино ще ни излезе, хем къде по-безопасно. А може и някой лев да вземем от турис­тите, които обичат да се наслаждават на човешката глупост и алчност.

Що се отнася до региона, време е държавата и партиите да престанат да лъжат вече над 30 години населението, а и то трябва да разбере, че не молебените, а неговата пред­приемчивост и труд ще го спасят от немотията. Защото временното му благопо­лучие от изграждането на АЕЦ „Белене“ може да стане причина за продължаване на немо­тията на всички български граждани десетилетия напред.

1 Пи Ем Компания за „подхвърляне“ на подвеждаща информация в обществото; тези компании се използват от производителите на оръжие, нелоялните конкуренти и др.
2 Перспективен план за развитие на ЕЕС на Република България, Май 2004 г. (при управлението на НДСВ).
3 План за развитие на електроенергийния сектор на Република България с минимални разходи, декември 2005 г. (при управлението на БСП).
4 Мощностен баланс на ЕСО (Декември 2012 г.).
5 План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2010 ÷ 2020 г., Септември 2010 г.

Автор: Ст.н.с. инженер Георги Босев

Източник: в-к Дневник

Прочети цялата новина //feedproxy.google.com/~r/Greentech-bg/~3/Cgh3jUx-eIQ/

Свързани новини: