Краткият и чуден живот на Оскар Уао

"...никога не можеш да избягаш. Никога. Единственият път е навътре."

Няма начин да опишеш „Краткият и чуден живот на Оскар Уао“ с няколко думи. Винаги ще се отклоняваш, уж за да поясниш някакви неща по сюжета, но в един момент ще се окаже, че те са дори по-интересни от самия сюжет. И така, тази книга, която уж е историята на смотаняка Оскар, но всъщност се оказва, че е историята на Доминиканската република, история за благославии и проклятия, за любов и предателства, за мечти и разочарования.

История за живота с награда „Пулицър“ през 2008 г.

Научнофантастичен роман ли е „Краткият и чуден живот на Оскар Уао“? Не, в него се говори за миналото, понякога за настоящето, но почти винаги за миналото, защото в крайна сметка именно то определя настоящето. Бъдещето ли? Бъдещето е мястото, където можеш да избягаш. От фуку (макар че всеки знае, че от фуку не може да се избяга), от побойниците, от гаднярите, от реалността.

Оскар не е просто смотаняк. Той е архетип на загубеняка – наднормено тегло, социална некомптентност и неспособност да общува, която компенсира с обсесия към научна фантастика, фентъзи, комикси – всичко, което влиза в рамките не просто на жанра, а на Жанра. Оскар не е щастлив от това и не се заблуждава, че е щастлив. Но промяната му е непосилна. Затова се окопава в книги, филми, комикси и мечти. А какво може да има в мечтите на един смотаняк? Точно така, ЖЕНИ.

Оскар бленува жените. Влюбва се постоянно, влюбва се ежедневно, влюбва се във фатални жени и скормни момичета. И няма дори помен от шанс с нито една от тях. И след като поредното разочаорвание отново разбие сърцето му, той търси спасение точно в това, което го отдалечава безкрайно от всякаква възможност за нормално междуполово общуване.

В живота му все пак има жени – и то какви жени!

Бели, майката на Оскар (всъщност Бели е момичето, което един ден ще стане майката на Оскар), произхожда от знатен род, застигнат от жестокото проклятие на историята – епохата на Трухильо. С кожа по-тъмна от приемливото, тя е поставена в ролята на отхвърлената, на аутсайдера. До момента, в който красотата й не разцъфва и това е началото на края ѝ. Любовната ѝ история с обвързан с диктатурата, по-възрастен и много женен мъж е класическа и скучна. До момента, в който не става ясно, че измамената съпруга носи същото фамилно име като диктатора на власт. Бели напуска Санто Доминго, за да роди две деца на САЩ - които никога няма да са нито истински американци, нито истински доминиканци. Сестрата на Оскар е любимият ми герой. Израснала в сянката на силна и деспотична майка, в душата ѝ се ражда онова пубертетно желание за бунт, което може или да спаси, или да разбие живота ти. Но има и много повече – докато Оскар има блянове, Лола има мечти. У нея обаче има и амбиция, която превръща мечтите в планове, а плановете – в действия. Тя успява да се изтръгне от коловозите на предначертаното, да бъде не просто предана и възпитана доминиканска дъщеря (почти равнозначно на робиня на майка си, докато не се омъжи и не стане робиня на мъжа си) и да открие своя път към и във света.

Докато Лола се бори с несправедливостите на света обръщайки енергията си навън, Оскар се вгълбява все повече и повече в себе си. Това е чудовищно тъжно, защото той копнее за приятелство и любов. До такава степен, че се задоволява с жалките имитации, които му се предлагат и дори нещо повече, благодарен е за тях. Докато четеш преживяванията му може да ти стане много тъжно. Ако случайно познаеш себе си или свой приятел в тях ти остава само да се усмихнеш смело, докато тихичко потръпваш от ужас.

Не ме разбирайте погрешно, книгата е ужасно забавна. Препратките към „Властелинът на пръстените“, „Дюн“ и „Междузвездни войни“ са използвани страхотно точно (например в последното си писмо Оскар се обръща към сестра си със „скъпа моя бен-джезъритска вещице“) и придават на книгата пълнокръвие и истинност. Разказвачът Юниор (съсед, в един момент гадже на Лола, в друг – съквартирант на Оскар) не се опитва да направи нещата по-поносими, по-пригледни, по-приятни за четене/слушане. Мръсните думички, испанските изрази те карат да се чувстваш все едно разговаряш с приятел, който ти разказва съдбата на друг приятел, а не на непознат и несъществуващ литературен герой. Бележките под линия са истинска, жива, цинична и забавна история на Доминиканската Република в частност и на Латинска Америка като цяло. Безценни, особено в нашата част на света. Понякога имаш чувството, че те са паралелен разказ. Дори само заради него си струва да прочетеш цялата книга.

Българското издание на „Краткият и чуден живот на Оскар Уао“ излиза с осем различни кроици, създадени от Георги Калев, автор и на трейлъра, който може да видите по-долу

Романът ще бъде представен на 17 януари 2013 (четвъртък), 19:00 в Onda Coffee Break, бул. Дондуков 58. 
Представят: Марин Бодаков (литературен критик), Георги Калев (илюстрации и оформление), Манол Пейков (издател)

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: