Ритащият ръжен

Една от обобщаващите манталитета на примирения българин поговорки гласи, че срещу ръжен не се рита. И понеже тя се прилага къде пасивно от изповядващите я, къде активно от налагащите я, ръженът води стадото ни.

Забелязвате ли как метафората за българите като овце, все по-често се появява в публичното говорене, макар и напълно спекулативно- дори в превратен ( да не кажа перверзен) смисъл?

Не е сам(о) режисьорът, когото вече цитирах, който изригна във връзка с европейската субсидия за чалгата, че сме овце по вина на …Европа.

С овчата констатация взеха да се заиграват и опозиционерите от червения спектър, които си менят козината, за да ги вкарат в кошарата отново. На въоръжение сега при тях е заплахата, че без АЕЦ „Белене” сме щели да станем ( отново- защото социализмът ни е индустриализирал и издавил от овчето минало!) овчари.

С вълчата закана търгуват пропагандно все по-масово: от устатата депутатка от БСП Мая Манолова, до забогателия от преминаването си в политиката и в близкото обкръжение на „енергетика” на републиката Георги Първанов негов сподвижник от последните години Петър Корумбашев. Последният, в качеството си на типичен представител на едрия капитал – защото самият той стана междувременно собственик на електроцентрала, се изказа със социална надменност срещу „овчарите” и дори ми пожела лично по време на нашия спор в предаването „Панорама” на 11 януари да стана овчар, щом не съзирам опасността за овчето ни бъдеще без АЕЦ „Белене”.

Явно някъде в червения мозъчен център, където формулират посланията на своите пропагандатори, са заложили трайно на този бизнесмодел в агитацията с типичната за партията социална ненавист, но са сбъркали адреса: вместо да продължат столетните традиции на подстрекаването към класовия враг с бомбето, залагат на насъскването срещу чичото с калпака.

Интересна метаморфоза, нали! Обаче възниква въпросът дали тя е плод на премислена тактика или просто им „иде отвътре” на подсъзнателно ниво.

Моето предположение е, че това е редкият случай, когато са откровени и без да си дават сметка за това се самоопределят като нещо повече от овчарите, бягайки от собствения си генезис в политиката и чисто биологично. „Пази , Боже, сляпо да прогледа”!

Освен това червената пропаганда търси как да падне на нивото на успеха на официалната, в която модата диктува самият Борисов. Ако той е в състояние да „нарита” една работничка заради златните й пръстени, защото го е уязвила с жеста си да му изпрати лук и хляб от името на гладните в нейния град, защо и от БСП да не се опитат да го конкурират с антиовчарската си реторика?

Бившият овчар Захарий Стоянов, най-меродавният летописец на неспокойния български дух от края на 19-ти век, щеше вероятно добре да отговори на тази пропагандна мимикрия. Но няма как- не само отдавна не е между живите, но и продължават да го ритат всеки път, когато го цитирам да цитира завета на Левски „ Който ни освободи, той ще ни зароби”. Вбесените русофили пускат насреща му оръжието на своето безсилие: „Кой бе, Захарий ли? Мани го това овчарче!”.

Чувал съм този „аргумент” в приблизително тази форма на изразяване от устата на туземни български академици. Защо да не го вземат тогава на въоръжение и техните студенти в политиката, изживяващи се като защитници на социално слабите, които, за тяхно щастие( признават или не такова, но го експлоатират безогледно), са доста и в това си качество ( второ качество хора у нас) са благодатна тор за техния политически успех. Съответно на базата на тази многотия на българската немотия паразитират пак тия- преоблечените.

Една такава млада другарка тази сутрин глаголеше пред телевизионните камери с надменността на стара партийна номенклатура, че протестиращите пред парламента младежи срещу АЕЦ „Белене” са някакви ( явно заслужаващи презрителната й усмивка, не повече), които се появяват месеци преди избори и после изчезвали за един част. От това се подразбра колко устойчиво и самоуверено вижда себе си в центъра на българската вселена столетната традиция, която не просто векува ( и управлява по-дълго от всички през т.н. преход, но и се възпроизвежда, обобщавайки при това обобщава колко ужасни неща се били случили в същия период, сякаш тя няма отношение към тях).

За тази партия всички останали са или временни помагачи, като ДПС и НДСВ или просто минувачи през нейния заден двор, които все някак ще изтърпи да и тъпчат земята докато си отпочине за нов възход преди поредното й падение.

И ако не вярвате в това, че тук ръженът рита, вгледайте се в актуалната метафора: вместо журналистите да стряскат политиците, политикът Сидеров нарита вчера един репортер, дръпнат за целта в отредената му ( явно за такива цели) стаичка в парламента, за да не го видят околните.

И поради что се крие? Щеше да е по-добре всички да видят и да си преговорят урока кой кого рита в тази държава, в която да наритат журналист, да го изритат от работа и после, когато го помислят за безпомощно паднал, да му поскачат върху главата (хванати за ръце с т.н. колеги). Тук това е национален спорт, спонсориран обаче не от еврофондовете, а от онези, които създадоха партии, подобни на Атака, смятащи себе си за националистически, без обаче да уточняват , че служат всъщност на началството на една друга нация, в която аналогичните шпицкоманди се наричат от руското демократично малцинство „нашисти”.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: