ВМЗ – БЕЗ СЪКРАЩЕНИЯ НЯМА ДА СТАНЕ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ В България повече от месец продължават протести на работниците във ВМЗ – Сопот, едно от най-големите предприятия на българския воненно-промишлен комплекс. Заводът има огромни задължения, а последният опит за приватизация се провали наскоро заради несъгласие на синдикатите с предложените съкращения.

- Пламен, има ли светлина в тунела за ВМЗ, след като започна процедура по оздравяване на предприятието, а процедурата по приватизация се облекчи значително?

- Трудно е да се каже, Фили, защото при производството на военна продукция пазарите, от които всъщност зависи светлината в тунела, са доста непредсказуеми. Освен всички общи трудности, които съпътстват продажбата на домати или топки за боулинг, оръжейните пазари са натоварени допълнително. Те са обвързани със система от международни договори и ограничения, с развитието на сложни политически и исторически процеси по света, с различни визии за военните стратегии, както и с конкретни технологии за водене на военни действия. С други думи, не е ясно ако днес ВМЗ-Сопот бъде оздравено, тоест, позакърпи се оттук-оттам финансово с пари на данъкоплатците, колко време ще чака за нови поръчки. Ясно е обаче, че това чакане може да срути предприятието отново, както, впрочем, се случва вече години наред с него.

- Защо точно с него? Напоследък сякаш бившият голям български военно-промишлен комплекс, макар и свит, все по-добре намира свои специфични ниши?

- Може би от известно време насам по света се търсят само автомати „Калашников” или други леки оръжия, каквито произвеждат някои от тези български предприятия, а не антитанкови и авиационни ракети, гранати и амуниции, каквито произвежда Сопот. Може би мениджмънта на предприятието не е достатъчно активен, за да намери съответните пазарни ниши. Може би от принципала, Министерството на икономиката, не са направили достатъчно, за да подпомогнат оздравяването и развитието на ВМЗ. А може би просто защото останалите военни заводи бяха приватизирани и новите частни собственици намериха реалните баланси между производство и пазар. Каквато и да е причината обаче, относно състоянието на ВМЗ има няколко ясни факта. Първо – че дружеството в момента на практика е декапитализирано, със задължения от около 170 милиона лева, от тях близо три милиона към работниците. Второ – има подаден в съда иск предприятието да бъде обявено в несъстоятелност и делото за това е насрочено за 23 януари. Тоест, за да започне реално договорената вече процедура по оздравяване и евентуалната приватизация на ВМЗ, ищецът трябва по един или друг начин да бъде убеден спешно да си изтегли иска, защото никой, дори българската държава, не оздравява предприятие, което е във фалит. Трето – възможностите за облекчаване на ситуацията изглеждат все по-трудни, защото виждаме, че в този случай самите работници и синдикатите саботират опитите за приватизация и оттам – за излизане от кризата, макар добре да знаят, че това е свързано с неизбежни жертви.

- Всъщност, Пламен, защо последният опит за приватизация на ВМЗ се оказа неуспешен, въпреки че се появи купувач?

- ВМЗ-Сопот, Фили, се намира в тъй наречения „забранителен списък за приватизация”, който, доколкото си спомням, съществува някъде от времето на Жан Виденов. Този списък не е забранителен в същинския смисъл на думата, а просто предвижда по-тежка процедура на приватизация за определени държавни предприятия, свързана със стратегия от страна на държавата и заложени в нея особени клаузи.

- Защо се налага това?

- От една страна, Фили, в този списък са големи предприятия с много заети, които ще натоварят социалната система или ще предизвикат сериозно социално напрежение, ако бъдат освободени масово. Затова ограниченията от държавата са свързани главно с плавното освобождаване на заетите. Вторият случай е, когато предприятието е от тъй наречените „структуроопределящи” за страната – единствени по рода си или финансово значими, както беше „Кремиковци” например. ВМЗ Сопот съчетава и двете линии. Или поне така се смяташе през 90-те, когато заводът бе поставен в забранителния списък. Но той отдавна вече никаква национална финансова или промишлена структура не определя. По-актуалното е, че там работят 3 200 души, всеки от които има оръжие, достъп до оръжие или поне знае как да си произведе оръжие в къщи, затова възникването на социално напрежение сред тях се смята за особено опасно.

- Пламен, но ти каза, че последния път самите работници попречиха на приватизацията. Защо?

- Да, Фили, въпреки тежките условия, русенската фирма „Емко” се яви като кандидат да приватизира ВМЗ, но като се съгласи да изпълни всички други условия, включително изплащането на старите задължения, поиска съкращаване на около 1 800 души. Работници и синдикати като един казаха – „не” и, нещо повече, заявиха, че не дават да бъде съкратен никой. Тази тяхна крайна позиция прозвуча така безумно, че дори премиерът Бойко Борисов, който, особено преди изборите, няма никакъв интерес от социално напрежение, все пак я определи като неконструктивна. Никой обаче не отстъпи и така единственият кандидат-приватизатор оттегли офертата си. Какво стана после? Парламентарната комисия по икономика спешно извади ВМЗ от забранителния списък, тоест, постави го в нормален режим на приватизация с идеята, че така ще се явят повече кандидати. Все пак обаче правителството предупреди, че без съкращение поне на 800-900 души като начало на една бърза оздравителна програма няма как да се мине. В същото време се мисли откъде да дойдат средства за изплащане поне на част от заплатите на хората, средства за закупуване на необходимите материали и изпълнение поне на поръчката, която заводът има в момента, но не може да изпълни. Министри и кметове се заеха с разчети колко хора ще поеме социалната система в региона, какви още работни места и помощи могат да се осигурят на съкратените. Тоест, спешно стартира работата по споменатата вече оздравителна програма, която да покрие следващите няколко месеца, през които да се стигне до приватизация. Поне до този момент обаче работници и синдикати отново казват „не” дори на предложените от правителството частични съкращенията и така стопират всички усилия. И само един последен щрих, Фили, за да е ясно – всеки ден, през който ВМЗ-Сопот съществува, но не работи, струва на българския данъкоплатец по сто хиляди лева. Това продължава вече повече от 20 години, но, повярвай ми, не може да продължава още никак дълго, защото всъщност трябваше да свърши отдавна.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: