Писмо на писателя Елияс Хури до село „Баб аш-Шамс”

От своята страница във „Фейсбук” ливанският писател романист Елияс Хури се обърна с писмо към палатковото селище „Баб аш-Шамс” („Вратата към слънцето”), издигнато от палестински активисти в околностите на окупирания Йерусалим като предизвикателство срещу най-големия израелски колонизационен план за окупираните през 1967 г. територии.

Активистите избраха името на селището, вдъхновени от излезлия през 1988 г. роман на Елияс Хури „Вратата към слънцето”, посветен на 50-годишнината от палестинската Накба. Романът разказва за живота на палестинец от бежанските лагери в Ливан, присъединил се към съпротивата и промъкващ се години наред през границата, за да се среща със съпругата си, останала да живее в едно селце в Галилея.

Ето текста на Елияс Хури, озаглавен:

„Писмо до моите близки в село „Баб аш-Шамс”

Няма да кажа „Ех, да можех да бъда с вас – та аз съм с вас. Виждам ви, виждам как изпод ръцете ви мечтата се превърна в истина, пуснала корени в земята.

Както писа Махмуд Даруиш, „Има нещо на тази земя, заслужаващо да живее”, защото когато издигнахте вашето прекрасно селище,  вие върнахте смисъла на смисъла и станахте синове на нейни земя и нейни господари.

Това е палестина, за която мечтаеше Юнис в романа „Вратата към слънцето”. Юнис имаше мечта от думи, думите се превърнаха в рани, от които земята кърви. А вие, жителите на „Баб аш-Шамс”, сте думи, които изписват мечтата за свобода и възвръщат Палестина на Палестина.

Във вашето селище виждам всички лица на любими хора, изчезнали по пътя към земята на нашата среща – Палестина… Палестина е мястото за среща на чужденците, прогонени от земята си и прогонвани всеки дене от домовете си.

Чужденци, макар да сте синовете на земята, нейните маслини, нейното маслиново масло!

Вие маслините на Палестина, които ще разгарят слънцето на правдата, издигате вашето селище и с вас засиява светлината на свободата… „Светлина връз светлина”.

Виждам в очите ви отечество, което се ражда от руините на Голямата катастрофа-Накба, продължаваща вече 64 години.

Виждам ви и в сърцето ми израстват думите, виждам думите и вие израстване в съзнанието ми, извисявате се и прониквате в небето.

Накрая имам една молба – приемете ме за жител на вашето селище, за да науча заедно с вас значенията на свободата и правото.

Елияс Хури

Бейрут, 12 януари 2013”

Оригиналният текст е публикуван на арабски език в Al Jazeera. Преводът е на Мая Ценова.

Прочети цялата новина

Свързани новини: