По високопланинските пътеки на Рила (дни 1 до 3)

 Пътеписът ни днес ще ни води из Рила. Стамен нарамва раницата и леви-десни тръгва по местата, където може би никога няма да се строи. Надяваме се, поне :)   Приятно четене:

По високопланинските пътеки на Рила

от първи до трети ден   Този преход бе замислен и подготвен месеци преди лятото, още в мразовитите дни. Когато му дойде времето напълнихме раниците, взехме си довиждане с близките и заминахме.

ден първи Участници: Роси, Наско, Ванката, Калин и Аз. В една ранна утрин взехме превоз от София и се изсипахме на

Паничище

Идеята беше да минем през Скакавица и да достигнем над

Седемте Рилски езера

Поехме по една малко популярна пътека. Това щеше да се окаже грешка, защото малко след тръгването пътеката се загуби, маркировка липсваше, явно отдавна не беше стъпвало човешки крак тук. Хванахме през шубраци и пущинаци докато излезем над горския пояс. По едно време Калин хвърли раницата – „Не мога повече, връщам се“. Горкия Калин, раницата му тежеше 30-тина кг. От нея изхвърлихме 10 кила картофи и ябълки, баба му се беше погрижила да не гладува.

[singlepic id=19557 w=500 h=395 float=center]

Отпочинали и олекотени продължихме. Скоро излязохме на поляни над горския пояс. Там намерихме една малка мандра. Хапнахме превъзходно овче сирене, купихме си и за вечерта (колко ракия щеше да изпие това сирене! ) Да, ама засега

катерихме към вр. Кабул

(няма нищо общо с Афганистан) и е много трудно за неаклиматизираните ни тела. Присъединяваме се към двама мъже търсещи конете си свободно пасящи някъде. А появилата се мъгла с височината започна да става все по-гъста и все по-студено. Добре че с нас има добре познаващи местността хора.   Вървим през мъглата като слепци и не спираме въпреки умората. Спътниците по едно време ни казват, че сме на върха, а по нищо не личи. От някъде се чува галоп и любимите им коне се появяват. Всички им се радваме и те на нас. Мъглата се разсейва. Сбогуваме с мъжете и техните коне и се спускаме към езерата.

[singlepic id=19559 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19560 w=500 h=395 float=center]

  Опъваме палатки над

Окото

След кратка закуска и отмора моите спътници решават да се разходят до по-ниските езера. Аз решавам да остана на място. Откакто пуснаха това недоразумение – лифта, тези наистина красиви езера не са ми най-любимо място. Добре че не тръгнах с тях, след малко се извива буря с градушка, но аз съм на сухо в палатката. Върнаха се мокри и кални, но доволни. Стъмни се, прекарваме си добре в палатките на питиета и мезета… По някое време излизаме навън. Небето е ясно с големи звезди, каквито долу в низината няма. И тогава видяхме нещо, което рядко се вижда. Някъде пред нас, почти под краката ни над Витоша се разразява буря с ефектни светкавици! Не сме на 2600 м., а Витоша само на 2200. Първия ни ден приключва. Уморени сме, но щастливи!

[singlepic id=19564 w=500 h=395 float=center]

Ден втори Утрото е доста хладно. Събуждаме се под заскрежените палатки. Мързелуваме и протакаме тръгването. А днес ни предстои сериозен преход през Мальовишкия дял до хижа Мальовица. Събираме багажа си. Намираме се в Национален парк, затова преглеждаме всичко за евентуални наши отпадъци. Следваме неписания закон, че в планината се оставят само следи от стъпки, а се отнасят само спомени!

Тръгваме към Сълзата.

Слънцето опитва да се покаже между мъгла и облаци, но почти без успех. Днес явно няма да е за снимки. Продължаваме към местността Раздела. Тук се събират няколко основни маркирани пътеки. Спазваме традицията, като удряме камбаните на пилона. Ехото се разнася над Пазар дере. Хижата Иван Вазов се вижда като малка кутия оставена в пустошта, сякаш след игра на малко дете.

[singlepic id=19565 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19567 w=500 h=395 float=center]

   

От вр. Ив. Вазов започва т.н. Мальовишки дял.

Следва една поредица от върхове между 2500 и 2800м – Доов връх, наречен на известен планинар, Малък и Голям Мермер, Мальовица, Елени връх. Под върховете са Удрините езера, но сега не ги виждаме, мъглата е победила. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Темпото ни е бързо. Студено е и спираме само за някой залък и глъдка вода. Някъде към Мермерите мъглата за миг се разгръща и в пролуката се вижда някъде в далечината Рилския манастир с големината на нокът. Катерейки се към Мальовица срещаме много пасящи коне, а сред тях снимащи ги англичани. Ами да те си имат кралица и Камила, но си нямат нашите планини!

[singlepic id=19568 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19570 w=500 h=395 float=center]

Преди Елени връх се спускаме по една много стръмна и хлъзгава пътека към

Еленски езера

Езерата са изключително красиви подходящи за почивка и излети. Нямаме време за голям престой. Преходът ни трае вече 6 часа, а имаме още много път.

[singlepic id=19571 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19572 w=500 h=395 float=center]

Стигаме до Втора тераса с паметника на алпинистите. Някой да не си помисли, че тази тераса е нещо като балкон. Не там е малко по-равно сред издигащите се отстрани върхове и долината на река Мальовица. Колебаем се дали от паметника да продължим към заслона на БАК и нататък към Страшното езеро. Умората надделява и продължаваме към по-лесното за сега –

хижа Мальовица

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Това щеше да ни излезе през носа на другия ден. Но сега ни очакваше в хижата топла храна и баня. Хижата се състои от нова и стара сграда и няколко бунгала, но обитаема е само новата. Наемаме си стая, в която има само легла и дюшеци и дупки в стената от удари на някой каратист. Топла вода ще има след два часа. Аз не мога да чакам и отивам до реката. Трудно е само докато се свикне с ледената вода. Моите колеги бяха разочаровани. Топлата вода така и не дошла, а на всичко отгоре само с един изкъртен душ. Яденето е хубаво и разнообразна бира. Вечерта е весела в раздумки и песни. Лягаме си направо в чувалите и заспиваме.

[singlepic id=19574 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19575 w=500 h=395 float=center]

  Ден Трети Утрото е слънчево и денят обещава да е хубав. Имаме голям недостатък. Не тръгваме навреме, туткаме се, а времето минава. Слънцето вече пече, когато напускаме хижата. Започваме едно много трудно катерене по поречието на

река Малка Мальовица

От ляво картината е доста потискаща. Преди години пожар изпепелява доста голям участък от гората чак до комплекс Мальовица. Стигаме до Ръждавишки превал и натам е по- лесно до Прекоречки езера.

[singlepic id=19576 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19578 w=500 h=395 float=center]

Следва още едно изкачване до

Страшното езеро

Името езерото си го заслужава с отразените наоколо страховити върхове. Мястото е доста усойно с още неразтопени преспи сняг. На място има и заслон с около 20 нара. Кратка почивка, обяд и отново на път.     Следва едно трудно изкачване до Римски друм. Тук се пресичат няколко интересни маршрута. Спускаме се към Поповокапските езера. Маршрута е приятен за ходене с далечни хоризонти. Неусетно стигаме до Кобилино бранище. Плановете ни бяха да нощуваме тук, но след като видяхме мизерията решихме да продължим. Изкачването към вр. Водни чал е голямо предизвикателство, защото на малко разтояние денивилацията е повече от 500м. Върховете следват един след друг повечето безименни. Отстрани се виждат Горно леворечките езера.

[singlepic id=19579 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19580 w=500 h=395 float=center]

  Пред нас е долината на Рилска река със захранващите я

Смрадливо езеро и Рибни езера

Грохота на водопада излизащ от Смрадливото езеро се чува надалеч. Пресичаме река Маринковица и се насочваме към хижа Рибни езера. Денят е към края си. Събираме последни сили, обаждат се и контузии. Стигаме хижата по мръкнало. Тя се намира между Малко и Голямо Рибни езера. Състоянието и хигиената и е доста зле. Пълно е с комари. Нямаме сили за нищо повече и си лягаме. Очаквайте продължението Автор: Стамен Стаменов Снимки: авторът   Други разкази свързани с Рила – на картата: Кликайте на загалвието, за да видите всичките снимки и подробности  

Прочети цялата новина

Свързани новини: