За детските градини

01/20/13 19:12
(http://eneya.wordpress.com/)

За детските градини

Темата току се появи за малко на полезрението на обществото и пак потъне.

Смятам, че не трябва да изчезва, че трябва постоянно да се сещаме за нея, защото засяга всички ни, не само тези, които са затънали до гуша.

Цитирам един хубав текст на Точицата, защото съм съгласна с него, а и защото тя често пише на подобни теми и има какво да каже.

Публичната безотговорност и неадекватните решения засягащи децата последните години стават все по-фрапиращи. Предложенията за премахването на специализирани гимназии (математически, езикови, т.н.), задължителната детска градина, независимо че няма места, законите, които превръщат родителите в заложници, тези теми няма как да се пренебрегват и да се смитат под килима защото килима започва все повече да прилича на боа глътнала слон.

Тези, които трябва да получават най-много грижи, защото са буквално, бъдещето на света, са третирани като нещо неудобно, безсмислено, пезпричинно и досадно от същите политици, партии и дейци, които уж са избирани периодично, за да се грижат за интересите на “гражданите”. Кои граждани и чии интереси?

проблемите са невидими? май не чак толкова.

1.       Местата в държавните градини не достигат за желаещите. Какъв е смисълът тогава да правим градините задължителни и за нежелаещите?

2.       Детските градини спестяват време на майките и им позволяват да се върнат на работа. Обективно погледнато, те пестят същото време и на бащите… но това е друга тема. Значително по-евтини са (държавните де) от грижите на бавачка. Така че тези, които не ги ползват, или не са успели да запишат децата си там (вж. т.1) и няма смисъл да бъдат задължавани, или просто смятат, че качеството на грижите е толкова лошо, че престоят би се отразил зле на децата им.

3.       Причините за това неверие са винаги конкретни и са свързани с опита на конкретния човек било като дете, било като родител. Лелки, които гледат сериали, докато децата се бият? Заплахи, изръсени от глупост, които обаче сериозно са изплашили детето? Липса на здравен контрол, вследствие на което детето все е болно? Редовно прибиране с мазна коса, защото „трябва да си обърнем купичката на главата, за да покажем, че сме си изяли всичко”? Всеки, както казах, има свои причини. За някои е достатъчно, че детето не иска, пищи повече от месец и всяка сутрин се вкопчва във вратата. Въпросът е, че личният опит на много хора сочи, че детската градина е в ущърб на детето им.

4.       С какви точно аргументи министерството на образованието се опитва да им налага да направят нещо, което те преживяват като вредно за сина или дъщеря си? Какви психологически изследвания, с какъв обхват и каква академична тежест са цитирани? Никакви. Неподплатени с изследвания, изказвания от рода на „ранното ходене на детска градина подпомага социализацията” е от типа мъдрости, които човек може да чуе на детската площадка редом с други аргументи „защото така”. Само че човек може да приказва какво ли не на разходка, докато чака ред за пързалката, но седне ли да пише закони, има нужда от сериозна обосновка. Не ние трябва да доказваме защо не бива детската градина да става задължителна – тези, които внасят законовата промяна, трябва да докажат ползата от нея. С недвусмислени доказателства.

5.       Още по-обезпокоителен е скритият (недоскрит) мотив за насилствената интеграция на децата от малцинствените групи. Я пак? Ако дадено малцинство не желае да се интегрира, което значи, че не желае да води същия начин на живот като нас, ние ще му изземем със закон децата на 4 години, за да ги обучим да живеят различно от родителите си? Освен груб и циничен, този опит за социално инженерство е просто нелеп. Той няма как да работи, защото физическото присъствие на едно дете в дадена образователна институция не значи нищо – и няма как да значи. Колко измежду учителите в страната са цигани? Досега не съм чула и един. Колко учители говорят цигански? Колко познават отблизо семействата на децата, тяхната гледна точка, та да могат да им говорят ясно, топло и понятно? Как въобще да се получи общуване, ако тези неща не са налице, и как да се получи възпитание без общуване? А… колко учители са предубедени към тези деца, още преди да ги познават? Не всички… но и не малко. Интеграцията няма да се случи, каквито и санкции да се налагат… защото образователната ни система въобще не е готова за такава интеграция. За да ги интегрира, тя трябва да се промени. В настоящия си вид тя е пригодна за ползване почти само от българи – и като структура, и като учебно съдържание. За жалост такава промяна няма скоро да настъпи, защото мнозинството шумно отхвърля като светотатство и най-малките опити в тази насока. Ние, българите, не искаме да допуснем, че живеем в разнолика в етническо отношение държава, в разнолика в етническо отношение култура. Отношението към образованието ни го доказва. Ние не искаме да допуснем циганите в учебниците си, да не говорим зад катедрата, да не говорим за езика и обичаите им в училище. После се чудим защо самите те не искат да идват. За каква интеграция иде реч? (моля, не ми правете забележка за думата. Политическата коректност на лексикално ниво намирам за лицемерие и извращение).

6.       Още нещо за насилствената интеграция под държавно крило. Децата, които се отглеждат изцяло по усмотрение на държавата – имам предвид тези в домовете – са всичко друго, но не и интегрирани. Фактът, че голяма част от тях са от малцинствата, показва, че не родителите пречат на децата си да станат част от голямата българска култура. Последната май не ги иска твърде.

7.       А децата с увреждания? Родителите им и да искат, не могат да ги запишат в обикновена градина, защото в обичайния случай (както казах, виждала съм обратния, но беше по-скоро изключение) тя не е пригодна за тях. Що за цинизъм да ги задължаваме да ползват частна?

8.       Вместо да задължава родителите (било образованите, които вярват, че децата им ще са по-щастливи и ще научат повече вкъщи, било бедните, които смятат, че децата им нямат работа на място, където ще бъдат презирани) да пращат децата си на детска градина, министерството би трябвало да си отговори на въпроса „какво да направим, за да бъде образованието в ранна възраст привлекателно и ценно за повече хора?”
Отговорите са ясни, но изискват работа и вложения. Работа по съставянето на смислена програма, последователна и добре обоснована с когнитивни изследвания за съответната възраст, активна работа за привличане на мотивирани и способни учители и достатъчно вложения в тях, за да искат да останат в системата.  Кога родителят води спокойно детето си на детска градина? Когато има доверие на възрастните, които поемат грижата за него, когато вярва в способността им да общуват с него, да го научат на нещо интересно, да го напътстват деликатно в контактите му с другите деца. Впрочем тъкмо такава беше учителката на дъщеря ми в предучилищната (успяваше да се справи с разнородна във възрастово отношение група – ред деца идваха с по-малките си братя и сестри, имаше и едно дете с увреждания, което обаче винаги беше по някакъв начин включено в общата работа). Това се прави с хора. Да привлечеш обаче повече такива хора в системата на образованието е нещо, което изисква не само средства; изисква лично отношение, интерес, време, внимание. Не става механично. Иска работа и отдаденост. Но е единственото, което може видимо да повиши качеството на образованието не само в детските градини. Не виждам в МОН да има хора, способни да го направят. С какво право тогава забраняват на родителите да търсят алтернативи?

P.S. Нищо от горното не означава, че съм против детската градина по принцип. И не смятам, че спорът трябва да залита в посока добра или вредна е такава институция поначало. Против съм приемането на закон, с който посещаването на градина да бъде задължително за всички.
Тъкмо това сочат горните аргументи – не че детската градина е вредна, а че този закон ще бъде вреден за нас като общество – и за много отделни деца и семейства.