Лудостта на Махди в Сахел

Настоящата криза в Мали, която се пренесе за момента и в съседен Алжир, е последната епидемия, свързана с лудостта по Махди на африканския континент. В ислямската есхатология Махди е спасител на мюсюлманската общност в дни на Апокалипсис. Британската колониална империя е изправена няколко пъти пред лудостта на няколко молли в Судан. Един такъм скандален Махди е Мохаммад Ахмад, който се самопровъзгласява за лидер на мюсюлманите срещу турските поробители през 1870-те години. На 26 януари 1885 година махдисти начело с Абдула Тааши (наследник на Мохаммад Ахмад) поемат контрола над Хартум, като изколват целия британски гарнизон, убивайки дори генерал Чарлз Гордън преди подкрепленията да достигнат обсадения град. Това са дните, през които идеята за Махди може да вдъхнови армия от над 50 000 мъже, които да опустошат Хартум. През 1898 година лорд Китченер довежда британска сила от 8 000 души, подпомогнат от 17 600 судански и египетски войски. В битката при Омдурман, махдистите са разбити – 47 британци са убити, 340 ранени, докато армията на Махди губи 9 700 души, 13 000 са ранени, а над 5 000 са пленени.

Суданският махди, подобно на моллите, които срещат британците през 19 век в Афганистан, които не са пиетистки реформисти, е лидер на джихад срещу омразния окупатор, независимо дали “походът” е насочен срещу други мюсюлмани, като османските турци или европейци. Настоящата криза в Мали е отглас на последните махдисти, но с модерен привкус. Определянето на една безкрайна война срещу тероризма има различно значение в случая. Западната гледна точка към целия регион, подвеждана от Ал Кайда, обърква ситуацията на земята. Повечето бунтовници в Мали не приемат Осама бин Ладен или подканата му към създаване на халифат, подобен на този от 7-8 век. Има няколко групи, които имат повече общо с етнически конфликт, отколкото с джихад:

1. Национално движение за освобождение на Азауад, което се състои почти изцяло от туареги, които искат независима държава.
2. Национален фронт за освобождение на Азауад, съставен от араби и туареги, които настояват да се даде възможност на хората в северната част на Мали да се самоопределят, но не призовават за налагане на шериат.
3. Тези две организации се противопоставят на Ганда Кой (Господари на земята), сонгайска милиция, която меко казано не харесва туареги, а фуланите имат своя собствена група.

Наистина, лошите момчета от “Ал Кайда в ислямския Магреб” (AQIM) не са характерни за Мали, но използваха безредиците, за да получат влияние. Техните отвличания през последните години са довели до даването на значителни откупи, които подсилват актовете им и разпространяват посланията им.

Лидерът на AQIM е алжирец, която обяснява донякъде обосновката за неодавнашната атака срещу газовия комплекс в Алжир. Местният вариант на Ал Кайда е Ансар ал-Дин, които искат налагане на шериата не само за Мали, но и за целия ислямски свят. Всички тези групи са непостоянни и се разделят лесно. Местните интереси доминират, но фанатици могат лесно да се възползват от месните вълнения, за да проповядват реторика, свързана с глобалния джихад.

За разлика от суданския махди, нито една от тези групи не може да събере бойна сила от десетки хиляди. Техните действия са силно ограничени не само заради започналата френска интервенция в Мали, но и поради сили, пристигащи от други западноафрикански страни, особено Чад, които подпомагат правителството на Мали във връщането на загубени територии. Дръзкото нападение в Айн Аменас привлече вниманието на световните медии, но е обречено от самото начало. Ако не друго, това нападение само ще ускори координираните атаки срещу силите на въстаниците. Убийството на чуждестранни заложници ще даде удобно извинение на Франция и други приятелски на Мали страни. Може да се ускори и пускането на безпилотни самолети, които да атакуват цели, държани от AQIM – въпреки, че използването на безпилотни самолети довежда до смъртта на стотици цивилни в Йемен и Пакистан.

Туристите в крайна сметка ще посещават отново Тимбукту  но други махдисти ще се появяват толкова често, колкото остават нерешени политическите проблеми в района. Лудостта има дълга история в Сахел и лекарството все още не се вижда на хоризонта.

П.С. Интересно е да се проследи как започна конфликтът в Мали и можеше ли да се размине. Той, според мен, е свързан с падането на Кадафи до една степен, и неразрешените претенции на местните туареги. По въпроса съм писал във Foreign Policy на 16 март 2012 – “Туарегският бунт може да доведе до насилие в Мали, Нигер и Алжир” и един кратък коментар в блога на 19 ноември 2011 – “След войната в Либия възможността за бунт в Мали се увеличава”.

По Tabsir.

Прочети цялата новина

Свързани новини: